Клайв Къслър - Медуза

Пол клекна и повдигна единия край на цилиндъра.

– Не е невъзможно – каза той.

През годините в колежа, Пол беше помагал на риболовната лодка на баща си, а след това прекарваше часове във фитнеса, поддържайки се във форма. Гамей беше още по-пристрастена към тренировките и въпреки, че нейната дългокрака фигура можеше да е слязла от страниците на списание „Вог”, беше по-силна от който и да е мъж. Помагайки си, съпрузите с лекота вдигнаха рулото и го понесоха нагоре по стълбите.

По предложение на Рейчъл, те оставиха цилиндъра в палатката, където имаше достатъчно място да го разопаковат. Съпрузите махнаха найлона и развързаха връзките около диорамата. Тя беше плътно навита.

Бавно и внимателно, двамата развиха диорамата.

Показа се първата рисунка. Беше картина с маслени бои, висока около метър и половина и широка близо два, изобразяваща китоловен кораб, завързан за кей. Под картината имаше надпис:

„Краят на пътуването”

– Навярно гледаме последната част от диорамата – предположи Рейчъл. – Тук се вижда кораб, който разтоварва улова си в Ню Бедфорд. Виждате ли как търкалят буретата по рампата към пристана?

Цветовете на морето и небето светлееха, но останалите нюанси бяха направо крещящи, в стила на цирковите плакати. Замахванията с четката бяха смели, сякаш художникът е бързал да нанесе боята. Перспективата беше сгрешена, очевидно видяна през очите на неопитен рисувач.

– Имате ли представа кой я е нарисувал? – попита Гамей. – Техниката е груба, но художникът е имал добър усет за детайлите. Вижда се дори името на кораба върху корпуса му: „Принцес”.

– Много сте наблюдателна – каза Рейчъл Добс. – Сет Франклин е бил самоук и е продавал картини на кораби на техните собственици и капитани. Преди да започне да рисува, той е бил корабен дърводелец. Най-вероятно Най е стоял пред диорамата, докато са я развивали от рисунка на рисунка и е допълвал подробностите със собствения си разказ. Осветлението навярно е било драматично, а вероятно е имало и звукови ефекти. Както знаете, някой зад диорамата е трябвало да извика: „Показа се!”

На следващата картина се виждаше как „Принцес” заобикаля парче земя, което надписът отдолу определяше като „Носът на Африка”. На една друга рисунка, корабът стоеше закотвен на фона на зелен вулканичен остров. Тъмни фигури, навярно туземци, стояха на палубата, окъпана в синьо сияние. Надписът отдолу гласеше:

„Остров Беда – последната Тихоокеанска спирка”

На следващата картина се виждаше още един вулканичен остров, очевидно много по-голям, с около дванадесет кораба, закотвени в пристанището. Надписът отдолу обясняваше, че това е Понпей.

Пол продължи да развива диорамата. Следващите картини изобразяваха в обратен ред разфасоването на един кашалот и варенето на маста му, за да се добие масло. Особено интересен беше мъж се бели коси, лежащ на палубата над надписа:

„Съвременният Йона”

– Това е Призракът – каза Рейчъл. – Изумително! Явно така е изглеждал Кейлъб Най, след като е бил изваден от стомаха на кита.

Твърдото платно на диорамата беше трудно за държане, но докато Пол развиваше, Гамей го прибираше и така китоловната сага продължи да се развива в обратен ред.

Картината пред тях показваше класическа сцена на китоловна лодка, нападаща кашалот, в бурни води. От устата на кита се подаваха два крака. Надписът отдолу гласеше:

„Кейлъб Най – погълнат от кит”

Рейчъл Добс трудно скриваше вълнението си. Тя започна да говори за благотворително събитие, на което да събере пари за реставрацията на диорамата и намирането на място, на което да я изложи. Пол и Гамей Траут намираха платното за много интересно, но безполезно. Въпреки това продължиха да развиват, докато не стигнаха до последната картина, почти огледален образ на кораба от първата сцена. В тази картина, на кея имаше множество хора и моряците разгъваха платната. Надписът отдолу гласеше: „Отплаване”

Пол се изправи, за да се разтъпче, но острото око на Гамей забеляза, че има още няколко метра от платното. Тя го помоли да продължи да разгъва, очаквайки да види някакво заглавие. Вместо това, пред тях се разкри карта на Южния Тих океан. По цялата ѝ повърхност бяха нарисувани криволичещи линии и навсякъде се виждаха опашки на китове. До всяка опашка беше изписана географска широчина и дължина.

– Това е карта на пътуването на кораба „Принцес” през 1848 г. – каза Рейчъл. – Тези координати посочват местата, на които са били хванати китовете. Капитаните често са рисували в дневниците си, за да отбелязват добрите зони за улов. Картата е давала на публиката представа колко продължително е било това пътуване и къде са се случили въпросните приключения.