Клайв Къслър - Медуза

Дзавала даде на Бет имейл адреса си и преди да затвори, си записа нейния личен телефон, за да може да ѝ се обади за вечерята.

Дзавала отиде в комуникационния център на кораба и седна пред един компютър. После влезе в пощата си и няколко секунди по-късно картата от 1850 г. на Британското адмиралтейство изпълни екрана. Той се загледа в нея и откри точка, обозначена като „Остров Беда”. После натисна копчето на мишката. Появи се Тихоокеанска карта „2683”.

Джо постави по-ранната карта до коригираната. Кръгчетата върху правилната изобразяха местата нa несъществуващите острови, които картографите на адмиралтейството бяха премахнали. Остров Беда не беше очертан, но името беше махнато и точката показваше, че там има атол. Някъде между 1850 и 1875 г., остров Беда се е превърнал в атол.

Дзавала се свърза с един свой колега от НАМПД, който беше специалист по стари ветроходи и получи приблизителната скорост на един натоварен до горе китоловен кораб. След това се облегна на стола, сплете пръсти зад тила си и се постави на мястото на капитана.

Сонг Лий беше казала, че болестта убива няколко дни след заразяването. Екипажът е бил в добра форма след напускането на Понпей. Той предположи, че платната на кораба са били изпънати от попътен вятър.

Дзавала отбеляза с „Х” мястото западно от Понпей, където „Принцес” би трябвало да се намира в края на първия ден. На втория, треската навярно е започнала да поваля мъжете. Корабът е забавил скоростта си. Той постави още един „Х”, за да отбележи координатите на кораба в края на втория ден.

През третия ден на кораба вероятно е царял хаос. По-голяма част от екипажа и офицерите би трябвало да са на легло или почти мъртви. Корабът едва е кретал. Той постави трети „Х” по-близо до втория.

„Добре, капитан Дзавала,“ каза той почти на глас, „ имаш пълен трюм с ценно китово масло, твоите офицери и моряци умират, а и ти си болен. Какво би направил?“

„ Бих слязъл на сушата“, помисли си той. „ Но не и на Понпей. Островът е източникът на заразата. А и без това е твърде далеч.“

Дзавала свърза компютъра с един шпионски сателит и приближи картината до въпросното парче земя. Възможно ли е този безименен атол някога да е бил остров? Бет каза, че когато някой остров потъва, на негово място може да остане атол. Жителите на съседните острови биха усетили земетресение или изригване на вулкан, но Джо нямаше време да проверява историческите записки.

Той приближи образа от камерата на сателита. Типичен тихоокеански атол: миниатюрен остров с няколко палмови дървета, обграден от лагуна и пръстеновиден коралов риф, в който нямаше достатъчно голяма пролука, за да мине огромната подводница клас Тайфун, теглеща лабораторията. В прозрачните води на лагуната не се виждаше нищо

Дзавала се свърза с кораба, от който се ръководеше търсенето и оттам потвърдиха, че над острова са прелитали самолети и са се приближавали кораби, за да огледат, но бил твърде малък, за да си заслужава да продължат да го проучват.

Въпреки съмненията си и фактите, Дзавала продължи да размишлява върху името: „Остров Беда”. Някой беше определил острова като източник на неприятности. Какви ли са били те?

Дзавала се опита да се свърже с Остин, но без успех. Загледа се с празен поглед и започна да планира своите действия. Можеше да остане на кораба на НАМПД и да скучае, докато чака флотилията да открие нещо, или пък да се присъедини към търсенето, въпреки че това щеше да бъде загуба на време и гориво.

Джо мразеше да бездейства. Той вдигна слушалката на интеркома, свърза се с мостика и каза на капитана, че ще му трябва хеликоптера, за да огледа атола отблизо.

Няколко моряци от екипажа помогнаха на Дзавала да натовари спасителния сал от склада в хеликоптера. После Джо седна в кабината и няколко секунди по-късно, машината се издигна от площадката, направи кръг около кораба и пое на север.

Дзавала поддържаше височина от сто и петдесет метра и скорост от двеста и четирийсет километра в час. От толкова високо, океанът изглеждаше като окъпана от слънцето синьо-зелена мантия. Той прелетя над няколко кораба от флотилията, но повечето от тях претърсваха в други зони. Заслепяващият блясък на океана му пречеше да види атола, докато не застана точно над него.

Джо остави машината да виси във въздуха и погледна надолу към голямата колкото носна кърпа купчина пясък и няколкото палми. Атолът изглеждаше точно като на снимката от сателита. Той се увери, че в рифа няма достатъчно голяма пролука, за да може да премине каквато и да е лодка. Дзавала намали височината, за да огледа по-отблизо и приземи машината на няколкостотин метра от острова, който странно защо се намираше в единия край на лагуната, вместо в центъра.