Клайв Къслър - Медуза

– Това трябва да покрие билетите за разходката с лодката. – Той даде на капитана още една петдесетдоларова банкнота и каза: – Това е, за да не задавате повече въпроси. – Държейки трета петдесетачка той обгърна с ръка раменете на капитана и каза с тих глас, за да не го чуят другите пътници: – Колко остава от обиколката?

– Не знам... час и половина, може би – отговори мъжът.

– Тези пари ще са ваши, ако намалите това време наполовина.

Капитанът се усмихна и прибра третата банкнота в джоба си при другите две.

– Ти току-що нае лодката, човече – каза той. – Ти и дамата. Сядайте!

Остин и Сонг Лий не обърнаха внимание на любопитните погледи на другите пътници и потърсиха място, на което да седнат. Лодката разполагаше с навес, който пазеше от слънцето, но нямаше свободни седалки и пътниците седяха върху купчина спасителни жилетки. Двама млади от Япония, дошли на меден месец, направиха място на новодошлите.

Капитанът на туристическото корабче удържа на думата си. Петнайсет минути след като Остин и Лий се качиха на борда, той съобщи на пътниците, че е време да погледнат за последен път загадъчните руини. Използвайки кожуха на един от двата вътрешнобордови двигателя като столче, той запали и двата мотора и не след дълго корабът вече спираше на кея в Колониа.

Лий отиде до тоалетната да се освежи, а Остин реши да се отбие до водолазния магазин. върна взетата под наем екипировка в добро състояние, но попита унилия собственик колко ще му струва потъналата лодка и моторът. Въпреки че цената беше прекомерно висока, Остин извади кредитна карта на НАМПД и му каза да изтегли колкото е нужно. Счетоводителите в НАМПД, които следяха финансите, бяха свикнали със странните покупки на Кърт. Въпреки това той помоли да му издадат касова бележка.

Докато собственикът на лодката попълваше квитанцията, попита Остин:

– Вашият приятел настигна ли ви?

– Какъв приятел? – попита Кърт.

– Един азиатец. Караше пикап. Не си каза името. Дойде няколко минути след като тръгнахте с лодката. Казах му, че ще разглеждате руините.

Остин умело прикри изненадата си. Той благодари на собственика и отиде до мъжката тоалетна, за да облече сухи дрехи. После хвърли бермудите в кошчето за боклук и извади мобилния си телефон от торбата. Кърт с радост откри, че все още работи. Забеляза, че семейство Траут и капитанът на „Конкорд” са му звънели. Най-напред върна обаждането на Диксън.

– Обажда се Остин – каза той. – Видях, че сте се опитвали да ме откриете, капитан Диксън. Телефонът ми не беше в мен.

– Радвам се да те чуя, Кърт. Имам лоши новини. Джо изчезна. Взе един хеликоптер на НАМПД от кораба на агенцията и отлетя на север от тук, за да огледа един атол. Вече не го виждаме на радара.

– Изпратил ли е съобщение за помощ? – попита Остин.

– Нито думичка – отговори Диксън. – Каквото и да се е случило, явно е станало бързо.

– Кога можете да изпратите хеликоптер да ме вземе? – попита Кърт.

– Вече лети.

Остин затвори и беше решил да се обади на семейство Траут, но Лий се приближаваше и той прибра телефона, за да махне на едно такси.

Кърт не се притесняваше много за Дзавала. Чаровният млад американец от мексикански произход имаше изключителен талант за оцеляване, а и в момента Остин не можеше да направи нищо. Повече го тревожеше фактът, че Чанг е знаел, че е на острова. Някой го беше проследил до пристанището, а това означава, че всяка негова крачка е била наблюдавана още от момента, в който „Ситейшънът” е кацнал на летището.

Остин не можеше да проумее. Само няколко доверени хора знаеха, че са в Понпей. Той се ядоса, че е подценил Триадата.

Таксито ги остави на летището и двамата отидоха на пистата, за да чакат хеликоптера . Остин започна да разказва на Лий за изчезването на Дзавала, но тя не можеше да скрие вълнението си.

– Знаеш ли какво открихме на онова място? – попита тя. – Било е болница, или клиника, в която отровата на медузата е била използвана, за да се лекуват хора! Това е имунологичното откритие на века. То доказва, че древните хора са знаели колко полезна е инокулацията и са я използвали, за да лекуват болести. Нямам търпение да кажа на доктор Хуанг за това. Той много ще се зарадва.

– Кой е доктор Хуанг? – попита Остин.

– Той е мой приятел и ментор – каза Лий. – Работи в Министерството на здравеопазването. Той ме покани да участвам в проекта „Медуза”.

– Кога за последно говори с него?

– Хуанг ме помоли да го информирам всеки ден за случващото се с мен. Всяка нощ се качвах на водната кула на Боунфиш Кий, защото само там имаше покритие.