Клайв Къслър - Медуза

Остин не се нуждаеше от повече окуражаване.

– Значи се разбрахме – каза той. – Кога можем да тръгнем?

Капитанът погледна офицерите, давайки им последен шанс да се включат в обсъждането.

– Господа? – каза той.

След като не получи отговор, Диксън се пресегна към телефона, за да предаде заповедите си, а Остин вече тичаше към вратата.

Докато Кърт Остин обсъждаше стратегията за действие с Диксън и хората му, Сонг Лий беше в друга част на кораба. Тя седеше зад една маса и гледаше в черен екран.

– Просто говорете към камерата с нормален тон, сякаш разговаряте със стар приятел – каза офицерът по комуникациите. – Връзката ще започне след няколко секунди.

Лий закачи миниатюрния микрофон към яката си и оправи косата си, доколкото можа. Офицерът се обади, за да осведоми останалите участници в телеконферентната връзка, че всичко е готово и остави Лий сама в залата.

Екранът се замъгли за секунда и после се появиха шест души около дървена маса в стая с тъмни стени. Тя разпозна двама от тях, които бяха от Министерството на здравеопазването, но другите ѝ бяха непознати. Един прошарен мъж със зеленикавокафява униформа на Народноосвободителната армия, попита Лий дали го вижда и чува.

След като му отговори утвърдително, той каза:

– Много добре, доктор Лий. Благодаря ви, че участвате в тази среща. Името ми е полковник Минг. Тъй като времето ни е ограничено, ще прескочим предисловието и ще преминем направо към въпроса. Този комитет е копие на една подобна група от Съединените щати, с която си сътрудничим. Бях помолен да бъда говорител, защото армията е на фронтовата линия в борбата да се удържи епидемията.

– Бях много ангажирана – каза Лий, – така че знам само, че районът, в който започна епидемията, е поставен под карантина.

– Точно така – каза Минг. – Армията успя да ограничи заразата за известно време, но тя е враг, с който не сме обучени да се справим. Вирусът печели.

– Каква е ситуацията в момента, полковник?

Минг очакваше този въпрос и в горния ляв ъгъл на екрана се появи карта на северните китайски провинции. Около едно селище бяха разположени голям брой червени точки, като само няколко се намираха извън неговия периметър.

– Това показва епидемията преди карантината – каза той. – Точките показват местата, на които има заразени хора.

Появи се нова графика. Точките бяха концентрирани в един район, но отделните случаи вече бяха достигнали близките градове.

– И това ли показва заразата преди карантината? – попита Лий.

– Не – отговори Минг. – Тя продължава да е в сила, но вирусът успя да се разпространи въпреки опитите ни да го ограничим. Ще си спестя коментара на следващите няколко графики.

Докато на екрана една по една се сменяха различни карти, червените точки започнаха да се появяват в по-голямата част от територията на Китай. Те се струпваха и после метастазираха като ракови клетки. Още по-притеснително беше, че вирусът наближаваше Пекин, Шанхай, Хонг Конг и огромния град Чунцин.

– Какъв период от време обхващат тези графики? – попита Лий, а гърлото ѝ беше толкова сухо, че едвам успя да изрече въпроса си.

– Една седмица – отговори Минг, – до днес. Министерството на здравеопазването предполага, че скоростта, с която вирусът се разпространява, се увеличава. Първо ще удари Пекин и за по-малко от две седмици вече ще е достигнал другите градове. Вие разбирате по-добре от мен какво означава това.

– Да, така е, полковник – каза Лий. – Ако трябва да използвам военна терминология, това е като да запалиш взривател, свързан с много различни складове за амуниции. Въглените, изхвърлени при тези експлозии, ще запалят други взриватели по целия свят.

Минг стисна устни в лека усмивка.

– Разбирам, че сте работили върху планирането на действия при евентуален лош развой на събитията. Мисля, че този момент настъпи – каза той.

– Точно така, полковник Минг. Изготвих планове за разполагане на центрове за производство на ваксината в места, от които лесно ще може да бъде разпределена.

– Разкажете ми за ваксината, която се е разработвала в изчезналата лаборатория.

– Последно чух, че са на последен етап от синтезирането ѝ от токсина.

– Това е много добра новина – каза Минг.

– Така е – каза Лий, – но проблемът не е само в изолирането на веществото, което може да унищожи вируса, но и в производството на милиони дози достатъчно бързо, за да се справим с него. Старият метод на създаване на ваксини в яйца е твърде бавен и тромав: нужни са милиони яйца и създаването може да отнеме седмици. Съществува и проблемът с мутирането на вируса. Може да се наложи да се прави различна ваксина за различните щамове на инфлуенцата. Технологиите, при които се използват животински или човешки клетки, позволяват да се произвеждат триста милиона дози годишно.