Клайв Къслър - Медуза

– Само флотът на САЩ. Ти и приятелчетата ти можете да очаквате посещение от някой самолетоносач.

– Добър опит – каза Пелпс през смях. – Ако флотът знаеше за нас, досега тук вече да гъмжи от кораби и самолети. Камерата на острова изпрати снимка на красивото ти личице директно на моя шеф Чанг. Той заповяда на Медев да те измъкне, дори и с риск някой да ни види. Забъркал си се в ужасна каша, Джо!

Устните на Дзавала се извиха в лека усмивка.

– Само така изглежда – каза той.

Пелпс поклати глава от изумление.

– Какво ви дават да пиете в НАМПД? – попита той. – Кръв от бик ли?

– Нещо такова – отговори Дзавала. – Сега аз имам един въпрос към теб: защо ни даде ключовете за белезниците и върна револвера на Кърт след схватката ни с твоята шефка?

Пелпс свали краката си от писалището, стъпи на пода и се наведе напред.

– Всъщност, аз имам трима шефове – каза той. – Те са тризнаци. Чанг отговаря за грубите неща. Има брат на име Уен Ло, който се грижи за бизнеса. Но холограмата, която видя във Вирджиния, е на главния бос. Не знам дали е той, или тя.

– Какво имаш предвид?

– Понякога приема образ на мъж, а понякога на жена. Никога не се знае.

– Защо са тези холограми?

– Те нямат доверие на никого, дори и един на друг. Ненормални са, но предполагам, че вече го знаеш.

– Не е нужно да си ракетен инженер, за да проумееш, че те не играят с пълно тесте карти, Пелпс. Как си се събрал с подобни откачалки?

– Аз съм бивш „тюлен”. Луди или не, те плащат по-добре от флота. Мислех да се пенсионирам след тази операция. – Снишавайки гласа си, той добави: – Както вече казах, имам семейство у дома. Наистина ли мислиш, че вирусът на Триадата ще достигне Щатите?

– Въпрос на много кратко време.

– По дяволите, Джо! Ние трябва да спрем това нещо.

– Ние? – присмя му се Дзавала. – В момента не съм в позиция да направя каквото и да е .

– Ще променя това. Мислех си как да го направя. Ще ми трябва помощта ти.

Телефонът на Пелпс завибрира. Той отговори на обаждането, послуша за момент, каза „ добре“, и затвори. После нареди на Дзавала да не мърда от каютата и излезе.

Джо се замисли върху разговора с Пелпс. Мъжът беше наемник и убиец, а той обикновено не избираше подобни хора за съюзници, но целите им съвпадаха. По-късно можеха да изгладят взаимоотношенията си.

Дзавала стана от койката и се разходи из каютата. Отиде до мивката, за да си наплиска лицето с вода, а после се разходи още малко. Тъкмо започна да се чувства почти нормално, когато Пелпс се върна.

Беше облечен в черен неопренов водолазен костюм и носеше голям военен сак. В погледа му се четеше тревога.

– Ще трябва да отложим разговора си – каза той. – Обади се Чанг.

– Какво става? – попита Дзавала.

– Ситуацията се усложни – каза Пелпс. – Плува ли ти се?

– Тъкмо изсъхнах – отвърна Джо. – Имам ли избор?

– Не – заяви Пелпс.

Той подаде сака на Дзавала.

– Това част от усложнението ли е? – попита Джо.

Пелпс кимна, нареди на Дзавала да се облече и го остави сам в каютата. Джо отвори сака и видя, че вътре има водолазен костюм. Той съблече влажните си дрехи и облече костюма, а после отвори вратата и излезе.

Пелпс чакаше в коридора с двама мъже, също готови да плуват. Той направи знак на Дзавала да го последва и пое през лабиринта от коридори на огромната подводница. Групата срещна няколко члена от екипажа, които изгледаха Пелпс навъсено. По средата на пътя охранителите се отделиха и Пелпс влезе в едно помещение в централната част на подводницата.

– Спасителната камера – каза Пелпс, сочейки към един люк над главите им. – От другата страна на кулата има още една. Нашите двама пазачи ще минат оттам.

Той отвори едно шкафче и измъкна два комплекта за гмуркане, които включваха и маски, оборудвани със система за безжична комуникация. Щом се приготвиха, Пелпс се качи по стълбата и влезе в овалната камера. Дзавала го последва, движейки се бавно под тежестта на оборудването.

Спасителната камера беше тясна за двамата мъже, екипирани за гмуркане. Пелпс натисна копчето, което затваряше пода и помещението започна да се пълни с вода. След като се наводни напълно, той отвори люка над главите им.

Пелпс наду своята компенсаторна жилетка и изплува през спасителния отвор. Дзавала веднага го последва. Двамата излязоха от подводницата в основата на високата кула. Двамата охранители ги чакаха. Всеки от тях държеше пневматичен харпун, снабден с ужасяващ шип. Дзавала не им обърна внимание и си сложи плавниците.