Клайв Къслър - Медуза

Малкият зелен екран премигна и показа позицията му, както и тази на острова. Кърт прибра апарата обратно в плика и загреба.

Нощта беше вълшебна. Звездите блещукаха подобно на диаманти върху черното кадифе на тропическото небе, а морето светеше в сребристозелено. Течението беше слабо и нямаше никакъв вятър, така че Кърт доста бързо измина разстоянието до острова. Като чу шепотът на вълните, които галеха рифа, той примигна в тъмнината и видя тънката бяла линия на разбиващите се вълни.

Погледна отново GPS-а и последва посоката, която апаратът му препоръча, за да стигне до пролуката в рифа. Но докато наближаваше тясното отворено пространство в коралите, Остин се натъкна на неприятност. Водата влизаше и излизаше от прохода, създавайки бариера от турбуленция, която подхвърляше леката лодка подобно на гумено пате във вана.

Остин загреба яростно, обърна носа на лодката и се насочи към отвора, но отново не успя да набере достатъчно скорост, за да преодолее теченията. Направи още един опит, като извика:

– „Напред към пробива за сетен път!” – Но вдъхновените от шекспировата пиеса „Хенри V” думи не можеха да се мерят с мощта на морето. Единственото, което получи като награда за своите усилия, беше пълна с морска вода уста.

След трите неуспешни опита, Остин призна пред себе си, че морето просто си играе с него и се отдалечи с гребане от рифа, за да реши какво да прави. Докато надуваемата лодка се люлееше на вълните, той си пое дъх. След това извади един лек електрически извънбордов двигател с акумулатор, закачи го за платформата и натисна копчето с надпис „запалване”. С изключение на тихото бръмчене, моторът беше почти безшумен. Кърт подаде повече газ и насочи тъпия нос на надуваемия съд към разпенените вълни, бушуващи около отвора на рифа.

Лодката подскочи, завъртя се и се отклони от курса. Остин стисна зъби за секунда, мислейки, че ще бъде хвърлен странично върху назъбените корали. Тогава витлото на двигателя се потопи, лодката се промъкна през прохода и се плъзна в спокойната лагуна.

Кърт бързо угаси мотора и зачака. Минаха пет минути, през които нищо не показа, че е бил засечен. Никакви ослепяващи прожектори, никакъв дъжд от куршуми, които да приветстват появата му.

Остин прие липсата на топло посрещане като покана да остане. Той изрови водолазното оборудване от сака и закопча леката кислородна бутилка и компенсаторната жилетка. Погледна GPS-а и видя, че лодката леко се е отклонила от курса, след като е преодоляла рифа.

Той започна да гребе, докато малкото черно триъгълниче на екрана на апаратчето не се сля с кръгчето, отбелязващо мястото, на което сателитът беше забелязал тъмната ивица в лагуната. Подводницата, която беше видял на сателитната снимка, изглежда се беше появила от дъното на лагуната, преди да изчезне като с магия. Необяснимото изчезване на „Тайфуна” подсказваше, че това място крие доста тайни. Остин нямаше логична причина да предположи, че водата в лагуната не е толкова плитка, колкото изглежда от космоса, но за да не поема никакви рискове, беше взел една бутилка с тримикс от изследователския кораб на НАМПД в случай, че му се наложи да се спусне по-дълбоко, отколкото е очаквал.

Остин си сложи водолазната маска и плавниците, захапа мундщука, легна по корем върху десния понтон на лодката и се търкулна в лагуната.

Вода проникна под неопреновия му костюм и за момент Кърт почувства студ. Скоро тя се затопли до телесна температура. Остин продължи да се държи няколко секунди за лодката, а после се оттласна, гмурна се под повърхността и се спусна на около шест метра дълбочина.

Кърт приближи дъното на лагуната и протегна напред дясната си ръка, облечена в ръкавица. Но вместо да докосне пясък, пръстите му опряха в мека, огъваща се повърхност. Кораловосините му очи се присвиха зад стъклото на маската. Той свали ръкавицата и откри, че това, което беше помислил за пясък, покрит с морска растителност, всъщност е широко сплетена мрежа, боядисана в различни цветове.

Остин извади ножа от калъфа, закачен на бедрото му, опря острието до плата и натисна. Без да прилага сила, ножът проби мрежата. Той изряза отвор, дълъг няколко сантиметра, прибра острието обратно в калъфа и се плъзна под изкуственото морско дъно докато не застана над мястото, на което беше видял тъмната ивица на сателитната снимка.

От няколко сантиметра разстояние той видя, че ивицата всъщност представлява отчасти закърпен отвор във фалшивото дъно. Неравният найлонов шев сякаш беше направен доста набързо. Остин откачи водолазния фенер от жилетката си.