Клайв Къслър - Медуза

Като насочи лъча светлина право напред, Кърт се промуши през отвора. По средата на неговата триста и шейсетградусова маневра, той спря и започна да гледа недоумяващо.

На около трийсет метра от него имаше огромен обект, отчасти осветен от мъждукащата светлина на звездите, проникваща през мрежата. Не се виждаха никакви детайли, но беше очевидно, че това е огромна подводница.

Остин инстинктивно изключи фенера, въпреки че беше малко вероятно някой на борда да е забелязал присъствието му.

Той се отдалечи от подводницата и забеляза светещи точици в тъмнината под нея. Кърт изви тялото си и се гмурна надолу, но спря няколко секунди по-късно, за да се наслади на няколко блестящи в синьо обекта.

Сини медузи!

Шест от тях минаха пред него. Той изчака докато смъртоносните медузи се отдалечат и отново заплува към дъното. Докато се спускаше, Остин видя, че светлините, които бяха привлекли вниманието му, всъщност са прожектори, монтирани върху четири големи сфери, разположени около куполовиден център. Всяка от тях лежеше върху четири кръгли крака, с дискообразни основи, които наподобяваха крайници на паяк.

Металната повърхност на сферите беше непрекъсната, с изключение на една, която имаше стъклен купол. Остин доплува до сферата и видя двама души – жена с черна коса и Дзавала.

Двамата седяха и очевидно разговаряха за нещо важно. Дзавала не изглеждаше да е в беда и доколкото се виждаше от изражението му, се забавляваше. Остин се изкикоти и смехът му образува стълб от шумни мехурчета. Дзавала можеше да открие привлекателна жена дори на дъното на морето.

Докато Остин се опитваше да проумее какво се случва под купола, жената погледна право нагоре и го видя. Той се изстреля като боен самолет, доплува до дъното, мина под сферата и се насочи към центъра на комплекса. Спомни си чертежа и че това е транзитен модул. На дъното му има камера, през която влиза совалката.

Кърт мина под модула и четирите подводници, които висяха закачени за дъното на полусферата, и откри люка, който позволяваше на водолазите да влизат и излизат. Той наду компенсаторната си жилетка. Въздухът от бутилката проникна в нея и той бавно започна да се издига. Едновременно с това, Кърт извади от раницата водонепромокаемия плик с пистолета. Прецени, че може да насочи пистолета около пет секунди след като изплува. Като се добави и елементът на изненада, това трябва да му даде предимството, от което се нуждаеше.

Главата на Остин се показа над повърхността на водата в басейна, намиращ се във вътрешността на полусферата. Той вдигна водолазната маска на челото си, огледа се бързо, видя, че револверът няма да му е нужен и засега може да остане в плика. Овалното помещение беше празно.

Кърт доплува до стълбата и остави оръжието на ръба на басейна, така че да може лесно да го достигне. След това свали колана с тежестите, плавниците и кислородната бутилка, и ги остави до плика. Щом излезе от водата, взе пистолета и окачи екипировката си на една кука до четири други комплекта за гмуркане.

Всичко беше спокойно. Остин стисна „Боуенът” в едната си ръка, а с другата натисна копчето на стената. Вратата се отвори тихичко. Остин тръгна по дълъг коридор, решен да създаде малко неприятности.

Не се наложи да чака дълго.

Стигна до врата, на която пишеше „Център за култивиране на ресурси”. Той я отвори и влезе в полутъмна камера с овална форма. До стените бяха наредени аквариуми, в които се виждаха различни медузи. Но вниманието му беше привлечено от един по-голям, висок до гърдите кръгъл резервоар, поставен в центъра на помещението.

В него имаше поне десетина гигантски медузи. Телата им с форма на камбана, бяха широки почти метър, а пипалата им бяха къси, дебели и жилести. Те не приличаха на нежните продълговати влакънца, които имат повечето медузи. Съществата в аквариума блестяха с пулсираща неоновосиня светлина и бяха единственият източник на светлина в помещението.

Кърт забеляза движение, което не идваше от вътрешността на аквариума. Изкривеният образ на едно лице се появи върху облата стъклена повърхност. Погълнат от странните форми в централния аквариум, Остин беше допуснал небрежност.

Револверът беше в ръката му, отпусната до бедрото. Той се извъртя и вдигна оръжието, но добре сложеният охранител, който тихичко се беше промъкнал зад него, замахна с металния приклад на автомата си и удари китката му. „Боуенът” излетя и падна на пода. Силна болка прониза ръката му нагоре към рамото.