Клайв Къслър - Медуза

– Къде стои екипът, когато не работи в лабораторията? – попита Дзавала.

– Затворени са в жилищните помещения – отвърна Мичъл. – Пазят ги няколко охранители, благодарение на нашия господин Пелпс.

– Просто си върша работата – защити се Пелпс.

– А как можеш да промениш свършеното? – попита Дзавала.

– Ще направя всичко по силите си, Джо, но няма да е лесно.

– Не се тревожи – каза Дзавала, – ще имаш много възможности да поправиш грешките си. Като начало, как можем да изведем екипа от лабораторията?

– Мислил съм върху това – каза Пелпс. – Можем да използваме мини-подводниците под централната сграда. Всяка побира четирима души. Тук долу има петнайсет учени, плюс пилотът на товарната совалка.

Дзавала забрави за болката в главата. Беше готов да се бие.

– Двамата с теб можем да излезем по начина, по който влязохме – каза той. – Ще трябва да обезвредим онези двамата от „Тайфуна”. Още колко има на подводницата?

– Тризнаците от Триадата обичат да правят всичко по тройки – каза Пелпс. – Явно им е късметлийско число. Разположили са три отряда от по трима мъже, което прави девет, минус двамата, които дойдоха тук с нас. Всички са въоръжени и по-зли от гърмящи змии.

– Досега им беше доста лесно – каза Дзавала, – така че са се поуспокоили и няма да очакват изненада.

Пелпс се изсмя шумно.

– Звучиш като Чести Пулър, на когото му бяха съобщили, че е обграден: „Този път няма да се измъкнат!”

– Точно така – каза Дзавала. Умът му работеше на пълни обороти. – Добре, качваме тези хора на мини-подводниците и те напускат лабораторията... Къде ще отидат?

– Ще минат през големия тунел в кратера – отговори Пелпс. – Имат достатъчно мощност да се отдалечат от рифа и да подминат товарния кораб на Чанг. После могат да изплуват и да изпратят съобщение за помощ.

– Трябва да отидем при хората и да им обясним какво става – каза Дзавала.

– Аз мога да го направя – предложи Луис Мичъл. – Охранителите са свикнали да се разхождам из лабораторията.

Пелпс погледна часовника си.

– Това ще трябва да почака, докато се върна. Отивам да подготвя всичко за пристигането на Чанг. Защо не използвате това време, за да се опознаете?

– Първо дамите – каза Дзавала, след като Пелпс затвори вратата след себе си.

Мичъл набързо обясни на Джо в какво точно се състои работата ѝ с доктор Кейн по проекта „Медуза”, още от стъпването ѝ на Боунфиш Кий.

– Трябва да бъдете наградена за успеха на проекта – каза той.

– Не съм си и мечтала, че ще стигне до тук – каза тя. – А вие, господин Дзавала, как попаднахте на това ужасно място?

– Аз съм инженер от НАМПД. Двамата с моя шеф, Кърт Остин, бяхме поканени от флота да помогнем в търсенето на лабораторията. И ето ме тук.

Той се изненада, че Луис Мичъл не му зададе повече въпроси. Тя изглеждаше разсеяна, а погледът ѝ беше някак отнесен, сякаш мислите ѝ витаеха другаде. Джо имаше чувството, че крие нещо. Изведнъж Луис мигна и концентрира погледа си зад Дзавала.

– Какво е това? – попита тя.

Той се обърна и видя само няколко ята любопитни риби, осветени от светлината в кабинета.

– Забелязахте ли нещо? – попита Джо.

– Стори ми се, че видях някой да плува. – Тя се усмихна. – Съжалявам, от твърде много време съм тук. Вероятно е била някоя голяма риба.

Изглежда, че случката я върна към реалността. Чарът и благият характер на Джо пробиха твърдата ѝ черупка, и тя започна да се отпуска. Дори се усмихваше, когато Пелпс се върна с новината, че неговият шеф щял да дойде с човек, на име доктор Ву.

Мичъл се скова, щом чу това име.

– Той не е доктор – каза тя, – а чудовище!

– Може би е време да покажеш на Джо онова видео – предложи Пелпс.

Лицето на Мичъл беше каменно, докато сваляше ключа, закачен на верижка на врата ѝ и отключваше едно чекмедже на бюрото. Тя бръкна вътре и извади кутия с няколко компакт диска. Луис взе единия с надпис „Резервни компютърни програми”. Пръстите ѝ трепереха докато вкарваше диска в компютъра. Тя обърна монитора към двамата мъже. Дикторът говореше на китайски.

– Няма ли субтитри? – попита Дзавала.

– Ще видиш, че няма да са ти необходими – отговори Пелпс. – Аз вече съм го гледал.

– Ву е човек на Чанг – обясни Мичъл. – Работата му е да проверява докъде сме стигнали. Когато е тук, той ме гони от офиса. За щастие, на него не му харесва да прекарва много време в лабораторията. Открих този диск в компютъра след едно негово посещение. Вероятно е преглеждал съдържанието му. Направих копие и после го пъхнах обратно. След известно време Ву се сети, че го е забрави и изпрати един от бандитите си да го прибере.