Клайв Къслър - Медуза

Вътре се виждаха няколко плитки кристализатора, опаковани в дунапрен. Ву се усмихна.

– Това е чудо! – възкликна той.

– Всъщност – каза Луис, – това е просто едно изключително революционно генно инженерство.

Тя се наведе и свали горния ред кристализатори. Под тях имаше три контейнера от неръждаема стомана, също опаковани в дунапрен.

– Това са трите шишенца с ваксина, които поръчахте – каза тя. – Ще можете да създадете още с културите. – Тя сложи обратно кристализаторите, затвори капака и се изправи. – Нашата работа приключи. Господин Пелпс каза, че ще ни освободите, след като завършим проекта.

– Пелпс вече не работи за нас – заяви Чанг.

Лицето ѝ замръзна от заплашителния тон на Чанг.

– Какво имате предвид? – попита тя.

Той се направи, че не е чул въпроса и нареди на хората си да я вържат отново.

– Твоят приятел Остин отново се изплъзна – каза Чанг на Дзавала, – но е въпрос на време преди да се срещнем отново и когато това стане, с удоволствие ще му разкажа за твоите последни мигове.

Чанг взе хладилната чанта от ръцете на Ву и нареди на доктора и хората му да го отведат при совалката. Няколко секунди след като напуснаха столовата, Остин излезе от хладилното помещение с пистолет в лявата си ръка.

– Добре че този ненормалник не остана дълго – каза той. – Започнах да се чувствам като замразен говежди бут.

Той пъхна револвера под дясната си мишница. С един кухненски нож той сряза въжето, с което беше вързан Дзавала. Джо взе салфетка, за да избърше кървящите си устни. Въпреки раните, той беше в добро настроение.

– Чанг няма да остане доволен, щом разбере, че културите на ваксината, които му даде, са фалшиви – каза той на Луис Мичъл.

Тя му отвърна с разбираща усмивка, влезе в хладилника и извади друга чанта, почти идентична с първата.

– Как ли ще реагира, когато научи, че в нас е истинската – каза тя.

Чанг определено не беше щастлив. Той изруга ядосано, след като влезе в камерата и откри, че тялото на Пелпс е изчезнало. Една кървава следа водеше към коридора. Явно изстрелът не го беше убил и се беше измъкнал през един от коридорите.

Няма значение. Пелпс щеше да умре, след като лабораторията се пръсне на милиони парчета. Чанг провери докъде е стигнал неговият сапьор и му нареди да настрои часовника. После заповяда на хората си да се качат в подводницата и пилотът използва дистанционното, за да задейства помпите. Камерата бързо се напълни с вода. Докато совалката се издигаше през отворените половини на подобния на мидена черупка покрив, Остин отиде в контролната зала на камерата, за да наблюдава издигането на апарата на монитора на таблото. Той дочу стъпки и се завъртя, но секунда по-късно свали револвера.

Пелпс стоеше на вратата, а устните му се свиха в болезнена гримаса. Той беше гол до кръста, а една импровизирана превръзка, напоена с кръв, покриваше горната лява половина от гърдите му.

– Изглеждаш ужасно – каза Остин.

– Така и се чувствам – отвърна Пелпс.

– Какво ти се е случило?

– Предположих, че Чанг ще е готов да стреля, благодарение на вас, затова докато се връщах от кабинета на Кейн, взех една мека бронирана жилетка. Тя покриваше само част от торса ми, а и не предположих колко е неточен Чанг. Копелето ме уцели в рамото.

– Защо те е прострелял?

– Ядоса се, като му казах, че няма да поставя пластичните експлозиви, които донесоха със совалката.

– Планирал е да унищожи лабораторията с всички хора в нея?

– По дяволите, поставиха достатъчно експлозиви, за да разрушат Великата китайска стена. Но бяха доста немарливи. Извадиха късмет, че не се взривиха сами.

Пелпс хвърли купчина цветни жици на пода с жест на професионалист, присмиващ се над нещо, свършено от някой аматьор.

– Какво ще предприеме Чанг, след като разбере, че експлозивите му не са се задействали? – попита Остин.

– Предполагам, че ще изпрати някой да провери. – Пелпс наведе глава. – Но като се замисля, вероятно ще се върне да застреля приятелите ти. Така ще може после да ти разкаже за това. – Той внимателно докосна превръзката. – Чанг си пада по такива неща.

– Забелязах – каза Остин. – Трябва да качим всички на мини-подводниците.

Пелпс посочи черните дискове, които бяха смлени от крака на Чанг.

– Тези платки са от контролните уреди на подводниците – каза той. – Чанг ги унищожи.

– Проклятие! – каза Остин. – Те бяха единствената ни надежда.

– Все още са – каза Пелпс. – Дадох му едни други дискове, за да си излее яда. Оригиналните все още са в подводниците.