Клайв Къслър - Медуза

Огромният трюм, в който някога са се намирали силозите и двайсет ядрени ракети, заемаше почти една трета от дължината на подводницата. След като силозите бяха отстранени, на горната палуба бяха инсталирани огромни врати, както и стени, които да разделят един товар от друг в отделни помещения.

Остин влезе в първия отсек и откри откъде се включва осветлението. Мощни лампи, превърнаха нощта в ден. Той мина през коридора между металните контейнери, докато не стигна до една стена. После влезе през отвора в следващото помещение и продължи търсенето.

Докато Остин се провираше от помещение в помещение, Дзавала мина по пътеката. Кърт беше преминал през трюма без проблем, и накрая стигна до последния отсек. Но в бързината беше допуснал небрежност.

Остин предположи, че охранителят все още е пред него, заклещен в щипците на тяхната маневра. Но жертвата беше разгадала намеренията им и беше открила едно скрито пространство между контейнерите. Мъжът изчака Остин да го подмине и после тихичко се прокрадна зад него. Движейки се безшумно с босите си крака, охранителят вдигна пистолета с две ръце и внимателно се прицели между лопатките на Остин.

– Кърт!

Викът дойде от Дзавала, който надничаше над перилото на пътеката. Остин погледна нагоре и видя сочещия пръст на своя приятел. Без да поглежда назад, той залегна зад един голям метален контейнер, а куршумът рикошира от ъгъла. После прозвуча нов изстрел, този път отгоре. След секунда, Дзавала извика:

– Можеш да се покажеш, Кърт, мисля, че го улучих.

Остин надникна зад ъгъла на контейнера и махна на Дзавала. Охранителят лежеше мъртъв на пода. Дори и от този труден ъгъл, Дзавала го беше уцелил в гърдите.

Остин си спомни какво беше казал Пелпс за фетиша на китайците към числата. Той поклати глава. Когато на небето изтеглят твоето число, умираш.

Чанг беше класически психопат. Той нямаше нито капка съпричастност или угризение в своето набито, грозно тяло и за него убиването беше лесно като да пресече улица. Другите двама тризнаци от Триадата бяха насочили убийствените му импулси към изпълняването на собствените им цели. Той демонстрираше истински организационен талант, затова му възложиха да отговаря за мрежата от банди, действащи в най-големите градове в света. Работата утоляваше жаждата му за кръв, като му позволяваше да участва в убийства, имащи търговски цели, отмъщение или просто наказание.

Всичко това му помагаше да не пропадне в бездната на чистата лудост, а другите двама тризнаци осигуряваха баланс. Но сега той беше сам, далече от познатите територии, които държаха неговото трудно удържано насилие под контрол. Гласовете, които понякога шептяха в главата му вече крещяха да им обърне внимание.

След като напусна лабораторията, Чанг достави културите на ваксината в товарния кораб, който стоеше близо до атола и зачака доклад от подводницата. Фактът, че експлозивите не избухнаха и не унищожиха лабораторията и екипа, го накара да загуби самообладание.

Щом времето изтече, Чанг се върна обратно в подводницата със своите най-хладнокръвни убийци и нареди на пилота да поеме към кратера. Докато совалката се показваше от тунела, светлините от дъното сякаш се присмиваха на Чанг. Една вена започна да пулсира на челото му.

Доктор Ву, който седеше до Чанг, усети растящия гняв на своя работодател и опита да си представи, че е невидим. Още по-притеснително беше внезапното приповдигане на настроението на Чанг, когато се обърна и каза с почти весел тон:

– Кажи ми, приятелю, какво би станало, ако някой падне, съвсем случайно, в аквариума с мутиралите медузи?

– Незабавно ще бъде ужилен.

– Смъртта му бързо ли ще настъпи?

– Не. Ролята на отровата е да парализира.

– Ще бъде ли болезнено?

Доктор Ву се намести нервно в седалката.

– Да – каза той. – Ако човекът не се удави, ще усеща всичко, което се случва с тялото му. След време, медузата ще започне да го поглъща.

– Прекрасно! – Чанг потупа доктор Ву по гърба. – Защо не съм се сетил по-рано за това?

Той обяви, че въпреки безуспешното взривяване на лабораторията, те ще се върнат там, за да „поспортуват”. След като се качат на борда, щяха да съберат учените и да ги убият по начин, който намерят за удачен. Мъжете, които беше взел със себе си, бяха най-безжалостни убийци. Те щяха да пощадят живота на Дзавала, който щеше да бъде хвърлен в аквариума с медузите. Доктор Ву щеше да запише смъртта му с видео камера, за да могат последните му мигове да бъдат изпратени на Остин.