– Мисля, че е време да прекратим пребиваването им в „Клуб Мед” – каза Остин. – Първо да се погрижим за поспаланковците.
Пелпс се престори, че охранява Дзавала и Остин, в случай че се натъкнат на някой разхождащ се охранител. Минаха през контролната зала, в която Медев, който вървеше начело на групата, прошепна на руски на хората си, че ще е най-добре да се скрият. Те предадоха думите му на останалите. После капитанът взе няколко ролки тиксо от работилницата и продължиха през лабиринта от херметизирани пространства, докато не стигнаха до първата от самостоятелните офицерски каюти.
Тримата охранители, които не бяха на смяна, се събудиха и видяха насоченото към лицата им дуло на револвера на Остин. Дзавала ги върза, залепи устите им с тиксо и ги сложи да легнат в койките.
Бойната дружина се насочи към столовата. Медев влезе пръв и се усмихна на двамата охранители, които седяха на една маса и пиеха чай, докато гледаха филм с Джаки Чан. Те хвърлиха бърз поглед към капитана и после се върнаха към филма.
Медев поговори на руски с готвача, който приготвяше нещо на пара. Той кимна разбиращо и се измъкна от столовата. Тогава Остин и Дзавала нахлуха вътре с насочени оръжия. Накараха изненаданите охранители да легнат по корем на пода, а после ги вързаха с тиксо, за да не мърдат и да не говорят.
Медев отново застана начело и тримата с Остин и Дзавала продължиха да се придвижват из подводницата, докато не стигнаха до каюткомпанията. Капитанът провря глава през вратата и попита с усмивка дали някой няма нужда от нещо. Един охранител вдигна глава от картите и отговори с ръмжене, което не се нуждаеше от превод. Продължавайки да се усмихва, капитанът затвори вратата.
– Четири места, но само трима играчи – прошепна Медев на Остин и Дзавала. – Половината водка в бутилката липсва.
На Остин не му хареса идеята, че един охранител се разхожда из подводницата, но искаше да се възползва от предимството, което имаха. Той кимна на Дзавала и двамата влязоха в каюткомпанията с насочени оръжия. Леко подпийналите охранители не успяха да реагират навреме. Няколко минути по-късно, те лежаха по очи, завързани с тиксо. После започна ловът на липсващия мъж.
Откриха го няколко минути по-късно. Или по-точно той откри тях. Докато мъжете влизаха в помещението, в което се намираше сауната, вратата са отвори и охранителят излезе облечен в бански костюм. Този път Остин и Дзавала реагираха бавно. Мъжът беше млад и бърз, пресегна се към близкото шкафче, измъкна кобур, в който имаше пистолет и изчезна през люка. Остин го последва, но се спъна в някакви тръби и падна. Успя да стане за секунда, но охранителят вече беше изчезнал в лабиринта от коридори.
Остин щеше да изгуби своята жертва, ако не бяха няколко души от екипажа, които му посочиха накъде е тръгнал беглецът. С Дзавала зад гърба си, той продължи да тича, докато не стигна до една затворена врата. Двамата започнаха да обмислят следващия си ход, когато Медев ги настигна.
– Какво има от другата страна на вратата? – попита Остин.
Пуфтейки, едрият капитан отговори:
– Ракетните силози бяха заменени от трюмове. Един товарен асансьор води до люк на палубата. Висяща пътека от асансьора минава над помещенията и отвежда до друг асансьор от противоположната страна на трюма, където има празни контейнери. Никога няма да го откриете там. Просто заключете вратата.
– Може ли да създаде неприятности, ако го оставим там? – попита Остин.
– Ами, да – отговори капитанът. – Има електрически и други кабели, които минават през корпуса. Той може да обездвижи подводницата.
– Тогава мисля, че трябва да обездвижим него – заяви Остин.
Той помоли капитана да нареди на хората си да пазят охранителите, които заловиха, а после взе един фенер от стената, изключи светлините в помещението и отвори бавно вратата. Влезе в следващия отсек, включи фенера и насочи лъча към отворената асансьорна шахта. Въжетата трополяха в шахтата. Внезапно кабината бавно спря на върха.
Остин се приближи и натисна копчето „надолу”. Двамата с Дзавала застанаха от двете страни на вратата, с извадени оръжия, но когато кабината се върна, видяха, че е празна. Дзавала взе един пожарогасител от стената и го постави между вратите, за да не може асансьорът да потегли.
След кратко съвещаване, Джо се качи по стълбите до пътеката, за да подгони охранителя към Остин, който щеше да му отреже пътя от другата страна на трюма. Кърт беше прекарал много часове в стрелбището, стреляйки и с двете ръце и беше убеден, че може да произведе сравнително точен изстрел и с лявата ръка, ако се наложи.
Читать дальше