Остин загледа Пелпс, мислейки си колко още има да учи за човешката природа.
– Предлагам да приготвиш апаратите, докато аз събера учените – каза той.
Пелпс направи знак, че е съгласен и се насочи към транзитния отсек, а Остин побърза да се върне в столовата. Дзавала вече беше събрал целия персонал. Лицата на някои показваха радост, че са свободни, а на други страх от това, което може да се случи.
Остин се представи, помоли всички за малко тишина и обяви:
– Напускаме „Селенията”.
После ги предупреди да се движат възможно най-бързо и обясни, че по-късно ще отговори на въпросите им.
Изтощените и уплашени учени се спуснаха към люковете на мини-подводниците. Няколко се поколебаха и се дочуха гневни викове, предизвикани от появяването на Пелпс, но Остин им каза да замълчат и да влязат в апаратите. Дочу се мърморене, но те изпълниха заповедта.
– Възможно ли е подводниците да се натъкнат на Чанг, докато излизат от кратера? – попита Остин.
– Не и ако се движат бързо. Чанг трябва да се е върнал на товарния кораб, за да чака голямото „бум”. Ако останат потопени възможно най-дълго, ще подминат кораба и ще могат да изпратят съобщение за помощ.
Остин предаде съвета на Пелпс към пилотите на подводниците. Той нареди на пилота на совалката да поеме управлението на първия апарат. Мичъл влезе в една от тях и здраво стисна хладилната чанта с истинската ваксина в скута си. Тогава, една по една, подводниците се откачиха от корема на полусферата и последваха първата по дъното на кратера и през тунела.
След като екипът беше евакуиран, Остин насочи вниманието си към следващата задача – „Тайфунът”. Докато обличаха неопрените, Дзавала информира Остин за ситуацията на борда на руската подводница. Погледът на Кърт върху ситуацията не беше така оптимистичен като този на Джо. Чувствителността в дясната ръка на Остин започна да се връща, но той все още не можеше да стреля с тежкият „Боуен” дори с приблизителна точност. Не можеше да разчита и на помощта на Пелпс.
Когато Пелпс се опита да облече неопреновия костюм, тясното горнище притисна раната и той се сви от болка. Дзавала използва ножа на Остин, за да разреже ръкава на костюма и част от материала около гърдите, за да освободи напрежението.
Пелпс забеляза, че два водолазни комплекта липсват и предположи, че двамата охранители, които бяха придружили Дзавала от подводницата, са се върнали при другарите си. Още лоши новини – охранителите вече бяха в пълен състав.
Дзавала помогна на Остин да спусне Пелпс в басейна и да го преведе през шахтата към открити води. Кърт и Джо застанаха от двете страни на новия си съюзник и тримата бавно се издигнаха към „Тайфуна”, чиято огромна сянка висеше близо до повърхността.
Съгласно предварителната уговорка, Остин и Пелпс влязоха през люка от дясната страна на гигантската кула, а Дзавала използва лявата. Щом влязоха в спасителните камери, те затвориха люковете, изпомпаха водата, а после отвориха долната херметическа врата и се спуснаха по стълбата. В мига, в който свалиха маските, се озоваха лице в лице с капитан Медев, който ги гледаше с любопитство.
Капитанът се намираше в контролната зала, когато се задейства алармата, че камерите се използват. Двамата охранители се бяха върнали по-рано от лабораторията, затова той отиде да провери кой влиза в подводницата. Той не се изненада да види Пелпс и Дзавала, но повдигна едната си избуяла вежда, при вида на широкоплещестия непознат.
Дзавала каза:
– Кърт, това е капитан Медев, командирът на тази невероятна подводница и пазител на шкафа с водка.
Остин протегна здравата си лява ръка, за да се здрависат.
– Кърт Остин. Аз съм приятел и колега на Джо от НАМПД. – Забелязвайки враждебния поглед, който Медев отправи към Пелпс, той добави: – Господин Пелпс вече не работи за хората, отвлекли подводницата. Сега ни помага.
– Да, но докога? – попита Медев, без да се опитва да скрие скептицизма си.
– Добър въпрос – отвърна Пелпс. – Съжалявам, не мога да ви отговоря. Но ще ви помогна да си върнете подводницата.
Медев вдигна рамене.
– Какво можем да направим? – попита капитанът. – Ние сме моряци, а не морски пехотинци.
– Като начало ни кажете къде са охранителите и какво правят – рече Остин.
– Трима спят в офицерските каюти в десния корпус – каза Медев, – а другите играят карти в каюткомпанията, или пък са в столовата. Те обичат да са близо до фитнеса и сауната, до които моите хора нямат достъп.
Читать дальше