Клайв Къслър - Медуза

На екрана се появи образ. Камерата показваше как Ву говори с един човек в костюм, а после се завъртя към няколко души, лежащи в легла с прозрачни цилиндри. Между тях се движеха няколко фигури в защитни костюми. Камерата приближи картината, за да покаже отблизо хората в цилиндрите. Повечето изглеждаха заспали или мъртви. Лицата на няколко други бяха покрити с махагонови петна и се гърчеха в агония.

– Това болница ли е? – попита Дзавала.

– Нищо подобно! – отвърна Мичъл с напрегнат глас. – Гласът, който чувате, е на доктор Ву. Доколкото успях да определя, видеото е заснето в лаборатория в Китай, в която са правили експерименти с ваксините на Триадата. Не познавам мъжа в костюма. В експериментите са използвали хора, които са заразявали с вируса. Виждате резултата на екрана. Той е по-лош от нациста доктор Менгеле, служил в един от концентрационните лагери.

– Доктор Мичъл ми показа тези кадри преди известно време – каза Пелпс. – Сега разбираш защо преминах на ваша страна.

В гърдите на Дзавала започна да се надига гняв и щом видеото свърши, той каза:

– Ще си платят за това!

– Странно е, че те чувам да го казваш – обади се един познат глас. – Аз си мислех същото.

Три глави се обърнаха едновременно. И три чифта очи се разшириха от вида на Остин, който се подпираше на отворената врата. В лявата си ръка небрежно размахваше своя „Боуен”.

Дзавала се втренчи в приятеля си. Той не се изненада прекалено, че го вижда – Остин имаше навика да се появява на места, на които най-малко го очакват. Но водолазният му костюм беше покрит с кръв и слуз от медузи.

– Изглеждаш сякаш си се борил в малиново желе – каза Дзавала. – Добре ли си?

– Трудно използвам дясната си ръка, но кръвта не е моя. По пътя насам спрях в стая с голям кръгъл аквариум. Един тип ми скочи и двамата потанцувахме валс, но някои от по-малките аквариуми в стаята се строшиха и съдържанието им се изсипа на пода.

– Във въпросните аквариуми имаше организми в различни фази на мутация – каза Мичъл. – Имате късмет, че големият не се е счупил. Тези създания бяха последния мутирал вид и от тях създаваме ваксината. Всяко пипало съдържа хиляди жилещи клетки – малки харпуни, инжектиращи отрова в плячката.

– Извинявайте за бъркотията, но нямаше как да го предотвратя – каза Остин. Той се представи на Луис Мичъл. – Когато ви видях през купола, помислих, че само Джо може да открие красива жена на дъното на океана.

Очите ѝ се разшириха.

– Вас ли видях?

Остин кимна.

– Наблюдавах ви с Джо и се разсеях.

Той се обърна към Пелпс.

– От разговора, който дочух преди няколко минути, разбрах, че си решил да загърбиш тъмната страна.

– Това видео преля чашата – каза Пелпс. – Мисля, че Джо прие сделката.

Остин нямаше време да го подлага на детектор на лъжата. Той погледна към Джо, който кимна и после се обърна пак към Пелпс:

– Добре дошъл на борда, войниче! Каква е ситуацията?

– Чанг пътува към лабораторията, за да вземе ваксината – каза Пелпс.

– Всеки момент ще пристигне – добави Мичъл.

– Това е добре – каза неочаквано Остин. – Чанг и отговорните за случилото се в записа са живи мъртъвци.

Изведнъж, Луис зарида.

– Аз съм един от тези хора – каза тя. – Сътрудничих в създаването на ваксината.

– Не се обвинявайте, доктор Мичъл – каза Остин, опитвайки се да омекоти думите си. – Били сте принудени да работите върху ваксината. Ако вие и колегите ви бяхте отказали, сега нямаше да сте живи.

– Знам – каза тя, – но направих всичко възможно проектът да бъде успешен. Сякаш се опитвах да им покажа, че можем да се справим с предизвикателството.

– Били сте между чука и наковалнята – успокои я Пелпс. – След като ваксината вече е факт, те нямат нужда от екипа и лабораторията. Двамата с Джо измислихме план как да изведем всички от „Селенията”.

Остин не отговори веднага. Той премижа към купола, през който видя проблясък. Спомняйки си колко ясно се вижда вътрешността на сферата отвън, Кърт загаси лампите и кабинетът потъна в мрак.

– Надявам се планът ви да е добър – каза Остин. – Вижте!

Всички се обърнаха и видяха как совалката с Чанг и доктор Ву се спуска към лабораторията подобно на звезда, падаща на забавен кадър.

Минути по-късно, совалката кацна на площадката и отвореният покрив над нея се затвори като две половини на мидена черупка. Мощни помпи се задействаха и освободиха бързо камерата от водата, но въпреки това Чанг гореше от нетърпение. Той излетя от совалката като моруна, която изскача от дупката си и хукна към изхода, докато последните няколко сантиметра вода още изчезваха в каналите. Доктор Ву вървеше на няколко крачки зад него.