Клайв Къслър - Медуза

Дясната ръка на Остин беше временно неизползваема, но той протегна лявата и хвана автомата. Докато се опитваше да изтръгне оръжието от охранителя, Остин отстъпи назад към аквариума. Удари се в стъклената стена, но продължи да стиска автомата, вдигна го нагоре и успя да го измъкне от ръцете на мъжа. В пръстите му нямаше достатъчно сила, за да задържи автомата и той падна в аквариума. Гигантските медузи се разпръснаха във всички посоки.

И двамата мъже загледаха потъващото оръжие, но Остин реагира пръв. Той долепи обездвижената си ръка до бедрото, наведе глава и сръга мъжа в гърдите, избутвайки го обратно към стената. И двамата се стовариха върху рафт с аквариуми, събаряйки няколко, които паднаха на пода и се строшиха.

Желатинообразните създания в тях се разпиляха по пода. Остин се подхлъзна и падна на колене. Помъчи се да се изправи отново, но мъжът го ритна в слепоочието.

При втория си опит да го ритне в главата, нападателят се подхлъзна в лигавата маса. Ударът отскочи от бузата на Остин, разтрака зъбите му и го повали странично на земята. Възстановявайки равновесието си, мъжът извади нож. Той вдигна острието и се нахвърли върху Остин.

Кърт вдигна лявата си ръка в безполезен опит да блокира ножа, но в последната секунда ръката му напипа дълго двайсет сантиметра парче стъкло и го заби във врата на мъжа. Чу се гъргорещ писък и усети как го опръсква топла кръв от прекъснатата сънна артерия. Ножът падна от ръцете на мъжа. Той се опита да се изправи, но животът вече го напускаше и краката му омекнаха.

Остин се претърколи настрани, преди охранителят да се стовари върху него и се изправи несигурно. Дясната му китка пулсираше от болка и затова вдигна револвера с лявата си ръка. Докато стъпваше внимателно в разширяващата се локва кръв, той хвърли един бърз поглед към големия аквариум. Огромните мутирали медузи блестяха още по-ярко. Сякаш се наслаждаваха на кървавата битка.

Остин побърза да остави кошмарната сцена зад гърба си. Излезе и тръгна по един коридор, за да намери Дзавала, чудейки се какви други приятни изненади са му приготвили „Селенията на Дейви Джоунс”.

Луис Мичъл предложи мястото, на което да затвърдят току-що сключения съюз с Пелпс.

– Използвам кабинета на доктор Кейн – каза тя. – На охраната ѝ беше заповядано да не ме безпокои докато работя. Там ще бъдем в безопасност, поне за кратко.

– Съгласен ли си, Пелпс? – попита Дзавала.

– Да – каза той, – но трябва да го направим по моя начин. Лабораторията все още се контролира от главорезите на Чанг, така че не можем просто да излезем.

Пелпс каза на Мичъл да мине отпред, а на Дзавала да я последва. Той тръгна последен, като държеше автомата си сякаш охранява двамата затворници.

Разминаха се с няколко от хората на Чанг, които ги изгледаха и кимнаха, но не зададоха никакви въпроси. Групата не се доближи до контролната зала, която беше с ограничен достъп за екипа, както и до ферментационната лаборатория, за да не предизвикват любопитство сред учените.

Въпреки сериозността на ситуацията, Дзавала не можа да се въздържи да не се усмихне от възхищение, когато се качиха по витата стълба към кабинета на Кейн и видя цветните пасажи риба, които плуваха около прозрачния плексигласов купол, на мястото на тавана и стените на помещението.

– Това е невероятно! – възкликна той.

Мичъл се усмихна и после каза:

– Съгласна съм. Бих прекарвала много повече време тук, дори и да не се криех от охранителите. Моля, седнете.

Луис включи светлините, за да не се разсейват от рибите и седна зад бюрото. Дзавала и Пелпс се настаниха в два стола. Тяхната млада коалиция все още лежеше на крехки основи и първоначалното неудобно мълчание беше нарушено от Пелпс, който се прокашля и попита Дзавала:

– Къде е приятелчето ти, Остин?

Инстинктът на Дзавала да печели време се роди още в колежа, където тренираше бокс и той отговори вяло.

– Последно чух, че е на Понпей.

Пелпс сбърчи нос.

– Надявам се, че ще стои далеч от Чанг – каза той. – Той му е вдигнал мерника.

– Не се тревожи за това, Пелпс. Кърт може да се грижи за себе си. – Тогава Дзавала попита: – С колко време разполагаме, преди да пристигне твоят шеф?

– Вероятно скоро ще кацне на товарния кораб, който използва за база – отговори Пелпс. – Корабът изглежда като ръждясало корито, но може да надбяга повечето плавателни съдове от своя клас. Разполага и с подводен басейн, за совалката на лабораторията. Той ще я използва, за да слезе в кратера. Аз трябва да се уверя, че всичко в камерата ще е наред. Онзи ненормалник ще бъде тук след по-малко от час. След като стъпи на борда, няма да има къде да бягаме.