Клайв Къслър - Медуза

– Луис – каза жената и протегна ръка.

– Не ми се иска да прекъсвам купона – намеси се Пелпс, – но нещата се развиват доста бързо. Шефът ми идва към лабораторията. Предполагам, че иска да провери докъде сте стигнали с проекта.

– Всъщност – каза тя, – той идва да вземе ваксината.

Очите на Пелпс се присвиха.

– Какво имаш предвид? – попита той.

– Докато те нямаше, казах на един от мъжете, на които беше наредил да ме следят, че сме синтезирали токсина. – Тя се обърна и посочи към стъклото. – Това е нашата лаборатория за ферментация, култивиране на клетки и анализ. Твоят шеф ще може да вземе ваксината и незабавно да пристъпи към масовото ѝ производство.

Пелпс я погледна намръщено и каза:

– Това е лошо.

– Защо? – попита Луис. – Нали това беше целта на целия проект, да се произведе ваксина, която да се даде на света?

– Ти ѝ кажи – пророни Пелпс, клатейки глава.

– След като получат ваксината – каза Дзавала, – те ще оставят епидемията да се вихри, докато не свалят правителството на Китай. После ще предложат ваксината на света. Плати или умри. Вие и вашата лаборатория, вече няма да сте им нужни.

Цветът от и без това бледото лице на Луис Мичъл изчезна.

– Какво направих!? – простена тя.

– По-важно е какво ще направиш! – заяви Пелпс.

На вратата се почука силно. Пелпс я отвори, един от охранителите се доближи до него и му прошепна нещо на ухото. Той отново влезе вътре.

– Не ми каза какво искаш да направя – настоя Луис.

– Каквото и да предприемем, трябва да действаме бързо – каза Пелпс. – Хеликоптерът на Чанг е излетял от Понпей и идва насам.

Умът на Дзавала все още беше замаян от срещата със сто и осемдесетметровата подводница „Тайфун” и трудно можеше да приеме внезапната промяна на Пелпс от враг в приятел. Но информацията, че главорезът на Триадата скоро ще пристигне в лабораторията, имаше по-голям ефект от ведро със студена вода, плиснато в лицето му.

Тъй като нямаше голям избор, Дзавала реши да заложи на бившия си противник. Той хвана Пелпс за ръката и каза:

– Трябва да поговорим, войниче!

22Другарю (рус.) – Бел. прев.

23Газ за дишане, използван на голяма дълбочина – Бел. прев.

Хеликоптерът „Сийхоук” летеше без никакви светлини на седем метра над водата, почти докосвайки гребените на вълните и приближаваше атола с триста и двайсет километра в час. Напрежението в кабината ескалира, щом машината наближи целта си, но Остин запази спокойствие. Той седеше на мястото до пилота, облечен в лек водолазен костюм, а погледът му беше прикован към една хибридна сателитна карта в скута му. Той се опитваше да запомни всеки детайл.

Кърт беше отбелязал с молив три хикса върху картата. Първият „Х” показваше мястото, намиращо се на четиристотин метра от атола, където хеликоптерът щеше да го спусне. Вторият отбелязваше тесен проход в кораловия риф. Третият беше поставен на мястото в лагуната, на което се виждаше тъмната ивица.

В слушалките се дочу гласът на пилота.

– Пет минути, Кърт!

Остин сгъна картата и я пъхна във водонепромокаемия джоб на костюма си. После извади от торбата един пластмасов плик, предпазващ револвер „Боуен”, провери дали е зареден и го прибра обратно. Накрая разкопча колана си и застана до отворената врата на „Сийхоука”. Хеликоптерът намали скоростта, а после увисна над предварително уговореното място за спускане.

– Време е, Кърт! – каза пилотът.

– Благодаря за возенето – отвърна Остин. – Трябва да го повторим някой път, когато имам повече време.

Вторият пилот на машината помогна на Кърт да избута дългата метър и осемдесет надуваема лодка през вратата и после я спуснаха в морето чрез една лебедка с мотор. Остин се хвана за дебелото въже, свързано с подемника на хеликоптера и се спусна надолу. Ръцете му бяха защитени от дебели ръкавици. Той се пусна веднага щом докосна водата.

Машината се отдалечи от мястото, за да не разпенва водата с въздушната струя от витлата. Остин доплува до надуваемата лодка и се качи в нея. Тя беше стабилизирана от тежестта на торбата с екипировката, закачена за импровизираната дървена платформа. Кърт откачи фенера от колана и го насочи към шумния силует, надвиснал над водата. Той превключи няколко пъти, за да сигнализира, че всичко е наред.

Изпълнил своята задача, „Сийхоук”-ът ускори и след няколко секунди се изгуби в нощния мрак.

Остин отвърза въжетата, придържащи торбата с екипировката и измъкна едно гребло. После извади водонепромокаем плик с GPS и натисна копчето за включване.