Клайв Къслър - Медуза

– Не се обиждайте, капитане, но трябва повече да внимавате как управлявате тази машина. Вашата подводница изплува точно под мен и моя хеликоптер.

Медев отново преведе думите му и офицерите се разсмяха, но щом се обърна отново към Дзавала, изражението на лицето му беше сериозно.

– Прощавай! – каза капитанът. – Беше ми наредено да изкарам подводницата на повърхността и да те кача на борда. Дори и за човек с моя опит е доста трудно да маневрира със сто и осемдесет метрова подводница с голяма точност. Ти плуваше във водата. Ние те качихме на борда. Много съжалявам за хеликоптера.

– Кой ви нареди да ме затворите?

Доброжелателното лице на Медев се намръщи.

– Същите престъпници, които отвлякоха подводницата и затвориха мен и хората ми – каза той.

Медев заразказва своята невероятна история с гневен плам. Той беше ветеран от флота, служил дълги години на „Тайфун”, но после преминал на цивилна длъжност. Централното конструкторско бюро за морска техника „Рубин”, което беше проектирало подводницата, намерило начин да се използват излезлите от въоръжение „Тайфуни” за пренасяне на товари под Северния ледовит океан. Ракетните силози били заменени с товарни трюмове, с товаровместимост петнайсет хиляди тона. Някаква корпорация купила подводницата и Медев трябвало да я откара до новия ѝ собственик.

Екипажът се състоял от около седемдесет души, което е половината от нормалната бройка, но без нуждата от специалисти по оръжията, били повече от достатъчно да се свърши работата. Обещали им тлъсти чекове. Инструкциите към капитана били да изплува за среща в открито море. Но един китайски товарен кораб с въоръжени мъже дошъл на срещата и подводницата била превзета. Наредили им да поемат курс към Тихия океан. Използвайки торпедния силоз, похитителите изстреляли ракета по кораб на повърхността. После „Тайфунът” участвал в операция по преместването на една подводна лаборатория.

– Къде е тя сега? – попита Дзавала.

Медев посочи с показалеца си надолу.

– На около деветдесет метра под нас, на дъното на една потопена калдера – каза той. – Преди много години е станало изригване и вулканът се е сринал, оставяйки калдера на мястото на острова, който някога се е намирал тук. По ръба ѝ израснал корал и образувал рифа, който си видял.

– Как подводницата е прескочила рифа? – попита Дзавала.

– Не е. Минахме отдолу . Японците са пробили тунел в калдерата, планирайки да използват това място като база за подводници през Втората световна война. Щели да изчакат докато американската флотилия подмине атола, а после да се покажат в тила ѝ с германски суперподводници, и да я потопят. Много хитър план. Но Съюзниците бомбардирали германските фабрики за подводници и после войната свършила. – Тогава Медев попита: – Какво знаеш за тази лаборатория? Сигурно е важна.

– Много важна! – отговори Дзавала. – Самолети и кораби на Американският флот я търсят. Аз прелетях над лагуната. Водата беше кристално чиста. Защо не ви видях?

– Намирахме се под камуфлажна мрежа, опъната в лагуната. Вие, американците, наричате тази техника „нискотехнологична”.

– Ами островът в лагуната, върху който стъпих?

– Изкуствена плаваща платформа, поддържана на едно място от двигатели, свързани със самокоригираща се навигационна система. Осигурява наблюдателен пост, от който да се засичат евентуални нарушители. Видели са те много преди да стъпиш на платформата.

– Някой е вложил много труд в създаването на това скривалище.

– Доколкото разбирам, хората, стоящи зад този проект, са имали намерение да използват атола за транстихоокеанска контрабанда.

Няколко силни удара по вратата прекъснаха разговора. Тя се отвори с трясък и в каютата влезе азиатец с автомат. Зад него стоеше Пелпс, който се усмихна злобно на Дзавала.

– Здравей, войниче! – каза той. – Доста си далеч от дома.

– Мога да кажа същото и за теб, Пелпс.

– Да, можеш. Виждам, че си се сприятелил с капитана и неговия екипаж.

– Капитан Медев много щедро сподели запаса си от алкохол.

– Жалко, че купонът свърши – каза Пелпс. – Той и неговите момчета ги чака работа.

Медев разбра намека и нареди на хората си да излязат от каютата. Пелпс заповяда на своята охрана да ги придружи до местата им, а после дръпна един стол и качи краката си на малкото писалище.

– Как откри това скривалище? – попита Пелпс.

Дзавала се прозя.

– Чист късмет – каза той.

– Не мисля. Следващ въпрос. Някой друг знае ли за това място?