Клайв Къслър - Медуза

– Какво искаш да правим през това време? – попита Гамей.

– Обадете се на Сандекър и го информирайте за случилото се – отговори Остин. – Ще ви звънна, когато науча нещо повече.

Кърт приключи разговора с едно бързо „благодаря”, после седна пред един компютър и откри сателитна снимка, отговаряща на координатите на диорамата на Най. Навигацията през деветнайсти век не е била много точна и атолът, който Остин видя на екрана, не съвпадаше с позицията на картата.

Записът от радара на траекторията на Джо показваше, че той се е насочил право към атола. Остин приближи образа на малкото парче земя. На екрана се появи покрито с палми островче, обградено от коралов риф. Нищо необичайно, с изключение на една тъмна ивица, близо до единия край на лагуната. Кърт обмисли възможностите: стадо риби, корали, подводна растителност, сенки... Нищо не съвпадаше. Той огледа предишни снимки на острова: тогава ивицата е била по-голяма. Той продължи да връща назад, час по час.

Докато се ровеше в сателитните снимки, видя, че ивицата е изчезнала. Продължи да връща назад и изведнъж спря. На мястото на ивицата имаше обект с формата на пура. Кулата, издигаща се от обекта, издаваше, че е подводница. Той увеличи снимката и направи бързо търсене в интернет на подводниците клас „Акула”. Откри поредица от снимки, копира една, на която кулата беше в сравнително същата позиция и съпостави двете изображения. Подводниците бяха напълно еднакви.

Вълнението на Остин растеше и той продължи да връща назад във времето. Сега вече в лагуната нямаше подводница. Беше изчезнала и тъмната ивица. Но Кърт откри черна точка и след като я увеличи, разпозна силуета на хеликоптер. Започна с тази снимка и бързо прехвърли изображенията напред, като в тетрадка с поредни нарисувани страници: празна лагуна, хеликоптер, подводница, никакъв хеликоптер, черна ивица, намаляваща по дължина.

– Благодаря ти, Кейлъб Най! – каза Остин на глас, достатъчно силно, за да го чуе Диксън, който се наведе над рамото му и се взря в компютърния екран.

– Кой? – попита капитанът.

– Бил е китоловец от деветнайсти век и току-що ми помогна да открия Джо.

Остин прехвърли поредицата сателитни снимки.

– Проклятие! – възкликна капитанът. – Мисля, че си на прав път, Кърт!

– Трябва да се приближим, за да огледаме отблизо. Ще ми трябва помощта ви.

Диксън грабна микрофона, който беше свързан с интеркома на кораба.

– Веднага ще свикам корабните офицери – каза той.

Пет минути по-късно, Остин вече беше в каюткомпанията и показваше сателитните снимки на офицерите. Един артилерийски офицер предложи да обградят атола с всички кораби във флотилията, а после да атакуват.

Остин поклати глава.

– Изключено е да предприемем масирана морска атака – каза той. – Не разполагаме с достатъчно информация, за да извършим нападение. Едно погрешно движение и може да загубим екипа в лабораторията.

На офицера не му хареса как Кърт го отряза безцеремонно.

– Кой командва тук, капитане? – попита той. – Флотът на САЩ или НАМПД? Лабораторията е собственост на флота.

– Това е вярно – каза Диксън, – но получих заповед от Главното командване да оставя НАМПД да ръководи операцията.

– Тук не става дума за това кой разбира повече – каза офицерът. – Важно е кой е по-силен. Доколкото знам, НАМПД е изследователска агенция.

– Ние ще ги подкрепим, с каквото можем – каза Диксън, започваше да се изнервя.

Последното нещо, което Остин искаше, беше да слуша спорове за стратегията. Той се намеси, за да спаси честта на офицера.

– Той е прав за силата, капитане. Какво ще кажете да разположим няколко кораба в близост? Можете да дойдете да ме спасите, ако изпадна в затруднено положение.

– Разбира се – каза Диксън. – Можем да оставим няколко кораба наблизо, а другите да са в готовност да се включат, ако е необходимо.

– Доверявам се на вашата преценка и на тази на вашите офицери, капитане – каза Остин. – Основното ми притеснение е как да вляза в лагуната без да бъда засечен. Някаква идея какво да очаквам там?

– Ще трябва да предположим, че атолът е защитен от система за наблюдение – каза Диксън. – Устройствата за нощно виждане и радарите ме притесняват, разбира се, но повече се тревожа за евентуални топлинни сензори.

– Как можем да заобиколим тези средства за защита? – попита Остин.

– Един нисколетящ хеликоптер може да успее да се слее с вълните върху екрана на радара – каза Диксън. – Ако слезеш бързо, има шанс и да останеш незабелязан.