– За всяка подробност ли? – попита Остин.
– Да – отговори Лий. – Обадих му се и когато спряхме в Лос Анджелис, за да му кажа, че отиваме към Понпей.
– Това обяснява как Чанг и приятелчетата му са разбрали, че сме тук.
– О, не, нали не мислиш...
Остин вдигна рамене.
– Нашата мисия е строго секретна – каза той. – Само няколко доверени хора знаеха къде ще бъдем. Но хората на Чанг са били по петите ни още от мига, в който кацнахме. Добре ли познаваш доктор Хуанг? – попита Кърт. – Възможно ли е да е информатор?
– Запознахме се в Харвард и той ми помогна да си намеря работа. – Тя си спомни как Хуанг не направи нищо, за да спре депортирането ѝ и измамния начин, по който я включи в изследването на медузите. – Доктор Хуанг е блестящ, но страхлив мъж. Каквато и да е заплаха би го накарала да се огъне пред волята на някого.
– Или нещо като Триадата.
Настроението ѝ се помрачи.
– Да – каза тя. – Но вината е моя, че му позволих да ме подлъже.
– Направила си услуга на човек, когото си смятала за стар приятел – каза Кърт. – Препоръчвам ти отсега нататък да държиш доктор Хуанг в неведение.
Далечният шум на витла над лагуната извести за пристигането на хеликоптера от „Конкорд”. „Сийхоукът” кацна няколко минути по-късно. Остин и Лий се качиха и машината се издигна. Мина по-малко от час, въпреки че на Остин му се сториха като няколко дни, преди хеликоптерът да кацне на горната палуба на „Конкорд“.
Капитан Диксън помогна на Лий да слезе и каза:
– Добре дошли на „Конкорд”, доктор Лий. Вашето правителство се опитва да се свърже с вас.
– Забавихме се малко на Понпей – каза тя.
– Няма проблем – отвърна капитанът. – Казах на хората ви, че пътувате насам. Имаме зала за телеконферентна връзка, която можете да използвате. Моят офицер по комуникациите ще ви покаже къде се намира.
Диксън се дръпна настрана, за да използва своята радиостанция, а Лий се обърна към Остин.
– Ще трябва да ме извиниш, Кърт. Благодаря ти за интересния ден.
– Удоволствието беше изцяло мое – отвърна той. – Може по време на следващото ни пътешествие до Нан Мадол да прекараме повече време над водата.
– Това определено ще е нещо различно – каза тя с усмивка.
Офицерът по комуникациите пристигна няколко минути по-късно и отведе Лий до конферентната зала. Диксън поздрави Остин с добре дошъл на крайцера и каза, че ще му покаже на картата мястото, на което е изчезнал Дзавала. По пътя към мостика, капитанът спомена, че един самолет е направил няколко кръгчета над атола, но е нямало и следа от Джо и хеликоптера.
– Някакви останки или петно от гориво? – попита Остин.
– Нищо – отговори Диксън, – но ще продължим да търсим.
– Благодаря, капитане, но не можете да губите повече време в търсене на Джо. Лабораторията е основният ни приоритет. – Забелязвайки отчаяното изражение на капитана, той добави: – Не се притеснявайте за Джо. Той се появява там, където най-малко го очакват.
Остин огледа местоположението на атола, чудейки се какво ли е привлякло Дзавала върху това малко парче земя и после набра номера на семейство Траут. Отговори му Гамей.
– Кърт! Слава Богу, че се обади! Притеснихме се. Какво става?
– Засякохме се с един от лидерите на Триадата в Нан Мадол. Казва се Чанг. Триадата е имала информатор. Вече сме на „Конкорд”, но сега Джо липсва. Капитан Диксън каза, че е взел хеликоптер и е отишъл да провери някакъв атол.
– Ние му дадохме координатите – каза Гамей. – Намира се близо до остров Беда, мястото, на което капитан Добс е спрял със своя китоловен кораб преди сто и петдесет години.
– Открили сте бордовия дневник? – попита Остин.
– Не – каза тя. – Не само ти си разбрал, че ръцете на Триадата са дълги. Свързахме се с един антиквар, който каза, че знае къде се намира дневникът, но някой го уби и се опита да направи същото и с нас. Измъкнахме се на косъм.
– Радвам се да го чуя – каза Остин облекчено. – Но недоумявам. Ако не сте открили дневника, как сте се добрали до информацията за атола?
Гамей разказа на Остин за Перлмутер, за Кейлъб Най, за посещението им в къщата на Добс и магазина на Бримър, както и за трупа в старата фабрика. Остин кипеше докато слушаше детайлите около убийството на Бримър и как са се опитали да устроят засада на семейство Траут. Дори и без доктор Хуанг, огромната престъпна организация изглежда имаше очи и уши навсякъде. Той помоли да му продиктуват координатите от диорамата на Най и каза, че веднага ще ги провери.
Читать дальше