Клайв Къслър - Медуза

Зеленикавата светлина, която прозираше през камуфлажната мрежа, къпеше черния корпус на подводницата в призрачен блясък. Дзавала беше виждал „Тайфун“ на един док, с по-голямата част от корпуса под водата и остана впечатлен от големината ѝ, но това не беше нищо в сравнение с възможността да види целия размер на гигантската подводница, и огромната ѝ кула.

В слушалките се дочу глас, наподобяващ крясък на патица и Пелпс махна, за да му привлече вниманието.

– Стига си разглеждал забележителностите, Джо! Последвай ме! Това е технично гмуркане. Деветдесет метра плюс, но в бутилката ти има тримикс 23, така че всичко ще бъде наред.

Пелпс включи водонепромокаемото си фенерче. С един отскок, той се отдалечи от палубата, придвижвайки се през водата като професионалист и после се гмурна надолу. Дзавала го последва, а двамата охранители заплуваха след оставената от него следа от мехурчета.

Групата се насочи към кехлибарено съзвездие от блещукаща светлина. Докато се спускаха надолу, Дзавала видя, че светлините идват от четири големи купола, свързани един към друг с овални коридори. Той веднага разпозна лабораторията от скиците, които беше разглеждал.

– „Селенията на Дейви Джоунс”! – каза той.

– Впечатляваща гледка, нали? – попита Пелпс.

Дзавала забеляза още нещо. Едни призрачни сини форми се движеха бавно в сенките, малко зад обсега на прожекторите на лабораторията.

– Това сини медузи ли са? – попита той.

– Да – отговори Пелпс. – Стой далеч от тези хубавици. Доста са опасни. По-късно можем да разгледаме околността. Разполагаме само с няколко минути, за да поговорим. Единствено ние двамата имаме микрофони и слушалки, така че не се притеснявай за тези след нас. Мислех да те държа в подводницата, за да измислим план, но Чанг каза, че иска да те заведа в лабораторията. Не каза какво е намислил, но едно е сигурно, няма да ти организира весело посрещане.

– Не съм и очаквал – каза Дзавала. – Защо не ми помогнеш да се измъкна?

– Ще направя всичко възможно. Ще ти дам знак, когато съм готов да действам. През това време бъди добро момче и не давай повод на тези двамата с харпуните да те използват като мишена.

Намираха се точно над овалната постройка в центъра на комплекса. Дзавала си спомни, че тя е транзитен модул, в който се намираше камерата за совалката. Пелпс премина с плуване под конструкцията, после покрай четирите мини-подводници, закачени за модула като хранещи се кученца и после влезе в шахта, отваряща се в кръгъл басейн в центъра на овално помещение.

Пелпс свали маската и комуникационния апарат, а Дзавала го последва. Охранителите изплуваха няколко секунди по-късно. През това време Пелпс и Дзавала вече излизаха по стълбичката от другата страна на басейна. Охранителите ги последваха и четиримата окачиха своите бутилки и екипировката на куки, монтирани на стената. Пазачите свалиха маските си и разкриха суровите си азиатски черти. Те оставиха харпуните и извадиха автоматични оръжия от водонепромокаемите си раници.

Пелпс натисна едно копче и пред тях се отвори врата. Той поведе групата през овален коридор, който свършваше пред друга врата. Пелпс нареди на охранителите да чакат в коридора и после двамата с Дзавала влязоха в малка стая.

Половината от стените бяха направени от стъкло. Това осигуряваше гледка към лаборатория, в която се виждаха няколко души, облечени в бели защитни костюми. Служителите погледнаха нагоре, когато Пелпс почука с кокалчетата на ръката си по стъклото. Всички продължиха да работят, с изключение на един, който махна, че го е видял и изчезна зад врата с надпис: „Обеззаразяване”.

Няколко минути по-късно, в стаята влезе Луис Мичъл. Беше облечена в лабораторна престилка и панталони, а гарвановочерната ѝ коса беше още влажна от обеззаразяващия душ. Въпреки затрудненото си положение, Дзавала показа своето възхищение от поразителния външен вид на Луис с лека усмивка. Тя забеляза и ъгълчетата на устните ѝ се повдигнаха.

– Познавам ви – каза тя.

Дзавала бързо провери в паметта си стотиците жени, с които беше излизал през годините и не откри нищо.

– Срещали ли сме се? – попита той предпазливо.

Луис се засмя.

– Гледах ви по телевизията – каза тя. – Вие сте инженерът от НАМПД, който се спусна с батисферата заедно с доктор Кейн. – Тя сбърчи вежди. – Какво за Бога правите тук ?

– Мога да ви попитам същото – отговори Дзавала.

Пелпс каза:

– Доктор Мичъл, това е Джо Дзавала от НАМПД.