Клайв Къслър - Медуза

Пренасяйки своя товар от убийци, совалката се спусна в транзитния отсек. Пилотът задейства помпите. Минути по-късно, Чанг и хората му изхвърчаха от камерата и почти се спънаха в кутия с пластични експлозиви. Един сноп цветни кабели беше вързан на панделка и поставен върху кашона. Опрян на панделката стоеше бял плик с голям надпис „ЧАНГ”.

Мъжът, който беше поставил експлозивите вдигна снопа жици.

– Няма нищо страшно – каза той. – Тези кабели не са свързани с нищо.

Той подаде плика на Чанг, който скъса едната му страна и го отвори. Вътре имаше лист хартия, гравирана с логото на „Селенията на Дейви Джоунс”. Хартията беше сгъната на три. Върху първата страна пишеше”

„БУМ!”

Чанг бързо разтвори листа. От другата му страна имаше нарисувано усмихнато човече и надпис:

„Шегувам се!”

На последната страна от листа пишеше:

„В контролната зала съм.”

Чанг го смачка и заповяда на хората си да претърсят комплекса. Те се върнаха няколко минути по-късно и докладваха, че помещенията са изоставени и жиците от всички експлозиви са изтръгнати.

Чанг влетя в контролната зала, но застина на вратата. Подозирайки, че в стаята са заложени експлозиви, той заповяда на хората си да влязат преди него.

Те претърсиха стаята и му докладваха, че вътре няма никого и не са открили нищо заплашително. Той влезе, за да се увери. Чанг се огледа ядосано. Искаше да си излее гнева върху някого. Той видя, че доктор Ву снима стаята.

– Не сега, глупако! – извика Чанг. – Не виждаш ли, че вътре няма никого?

От говорителите в стените се дочу метален глас.

– Прав си, Чанг. Ти и твоите приятелчета сте единствените хора в лабораторията.

Азиатецът се завъртя, като държеше дулото на оръжието си плътно до гърдите.

– Кой говори?

– Спондж Боб Квадратни Гащи – каза гласът.

– Остин!

– Добре, признавам, Чанг! Разкри ме! Аз съм Кърт Остин.

Очите на Чанг се присвиха, докато не станаха тънки процепи.

– Какво се е случило с учените? – попита той.

– Те вече не са в лабораторията, Чанг. Спасиха се с мини-подводниците.

– Не си играй с мен, Остин! Аз унищожих платките, контролиращи захранванията им.

В говорителя се дочу друг глас, този на Пелпс.

– Ти смачка резервните платки – каза той. – Подводниците си работят, шефе.

– Пелпс?! – възкликна Чанг. – Мислех, че си мъртъв!.

– Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Чанг. Остин не се шегува. Доктор Мичъл и останалите учени отдавна не са в лабораторията.

– Ще ги открия! – изкрещя Чанг. – Ще намеря и вас двамата с Остин и ще ви ликвидирам!

– Това е малко вероятно – отвърна Остин. – Между другото, културите на ваксината, която са ти дали, не стават за нищо. Истинските са в екипа.

Гласовете в главата на Чанг се превърнаха в какофония. Бяла омраза се лееше в неговото тяло. Той нареди на хората си да се върнат в совалката. Докато се издигаха той се свърза по радиостанцията с товарния кораб, нареждайки да започнат да претърсват дълбините с хидролокатор. Минути по-късно, получи отговор. Бяха открили четири обекта, отдалечаващи се от атола. Чанг нареди на кораба да бъде на мястото, когато мини-подводниците се покажат. Совалката пое с пълна скорост през тунела. Азиатецът позволи на една усмивка да се прокрадне по лицето му, като си представи учудените физиономии на учените, когато видят как товарния кораб се носи към тях. Той се наслаждаваше на мисълта, представяйки си как ще реагират, когато се издигне от дълбините като Нептун, но изведнъж чу гласа на пилота. Чанг се наведе напред в седалката си и се загледа през прозореца на кабината.

Над совалката се приближаваше огромна черна сянка.

Пилотът разпозна огромния корпус на „Тайфун”-а, който се носеше право към тях и изскимтя като подплашено кученце. Чанг му извика да завие, но ръцете на пилота бяха замръзнали върху ръчките. Надавайки свиреп вик, Чанг сграбчи мъжа за рамената, издърпа го от седалката и зае мястото му. После рязко завъртя руля надясно.

Турбините на совалката продължиха да я тласкат напред, но след няколко секунди предницата се завъртя надясно, отървавайки ги на косъм от челен сблъсък със сто и осемдесетметровото торпедо, което летеше към тях. Но „Тайфун“-ът се движеше с двайсет и пет възела и закачи опашката на совалката, разби витлото и я накара да започне да се върти неконтролируемо. Вратата на товарния отсек се отвори от жестокия удар и в совалката започна да нахлува вода.

Напорът на настъпващото море завлече опашката на подводния апарат надолу, а предницата се насочи към повърхността като умираща риба. Хората на Чанг се хванаха за седалките и се придърпаха по-нагоре в кабината.