Клайв Къслър - Медуза

Остин огледа водата в опит да види четвъртата мини-подводница, пренасяща Луис Мичъл и ваксината. След няколко напрегнати минути, тя също се показа над водата.

Тогава той въздъхна с облекчение.

– Трябва незабавно да качим учените от последната подводница на борда – каза той на капитана.

Диксън нареди да спуснат една лодка. Спасителният екип извади Луис Мичъл и останалите учени от подводния апарат и ги докара на крайцера. Докато лодката се приближаваше, Луис видя Остин, който се беше навел над перилото. Тя му махна, а после посочи към хладилната чанта в скута си. Веднага щом се качи на борда, Луис я подаде на Лий.

– Ето я нашата ваксина – каза Мичъл, – в безопасност е.

Радостната усмивка върху лицето на Лий се стопи. Тя изглеждаше съкрушена, докато държеше чантата, сякаш някой ѝ беше казал, че е радиоактивна.

– Твърде късно е, Луис – каза тя. – До двайсет и четири часа епидемията ще експлодира в Китай и след няколко дни ще е обхванала целия свят. Няма време да произведем ваксината в огромните количества, които са ни нужни.

Мичъл взе обратно чантата, седна на палубата и свали капака. Вътре се виждаха десетки алуминиеви цилиндри. Тя извади един и го показа на Лий.

– Ти не присъства на последната фаза от изследването – каза Мичъл, – така че не знаеш колко далеч сме стигнали.

– Разбрах, че сте интегрирали антивирусната молекула в микроби, в опит да ускорите процеса по синтезирането – каза Лий.

– Решихме, че този процес е твърде бавен – отговори Луис. – Затова внедрихме лечебния протеин на отровата в бързорастящи соленоводни водорасли.

Отчаяното изражение на Лий изчезна и тя се засмя, вдигна един от цилиндрите и каза:

– Това е прекрасно!

Виждайки озадачения поглед на тримата мъже, Лий поясни:

– Водораслите растат с невероятна скорост – каза тя. – След като вкараме тези култури в производствените помещения, за кратко време ще можем да извлечем ваксини, достатъчни за стотици души. Можем да направим същото за хиляди, а после стотици хиляди, в рамките на няколко дни.

Тя подаде цилиндъра на Остин, който го пое внимателно, сякаш очакваше да почувства някаква вълшебна сила. Той внимателно го постави обратно в хладилната чанта, затвори капака и се обърна към Диксън.

– Това трябва час по-скоро да стигне в Китай – каза той.

Капитанът вдигна чантата от палубата.

– Вече пътува – обяви той.

Десет минути по-късно „Сийхоукът”, пренасящ хладилната чанта, се отдели от палубата и се насочи към срещата си с един бърз реактивен самолет, чакащ на летището в Понпей. Няколко часа след кацането си в Китай, товарът щеше да бъде разпределен във фабриките за производство на ваксината, които Лий беше определила по време на престоя си на Боунфиш Кий.

Остин стоеше на палубата и наблюдаваше как хеликоптерът изчезва на хоризонта. Лий беше поискала да придружи ваксината до Китай. Кърт изпита тъга от заминаването ѝ, но злата усмивка на Жената-дракон вече беше започнала да измества мислите му за прекрасното лице на Сонг.

Огромната руска подводница навлезе в пристанището на Понпей като гордо морско чудовище. Последва я товарният кораб на Чанг, който вече беше управляван от екипаж на флота, след като един разрушител го превзе. Останал без Чанг, екипажът се беше предал на безкомпромисните морски тюлени, без да бъде произведен нито един изстрел.

Пелпс се беше върнал от подводницата и разведе Остин и Дзавала из измамно занемарения на външен вид кораб. Той им показа подводния басейн, машинното отделение и свръх-модерния комуникационен център с кабините за прожектиране на холограми, които Чанг използваше, за да комуникира с другите двама тризнаци.

Последната спирка беше в салона на кораба. Остин веднага се почувства у дома в огромното помещение. Той взе три хавански пури от една кутия и ги запали със сребърна запалка. Той, Дзавала и Пелпс седнаха в плюшени кресла, тапицирани с червено кадифе и запушиха.

– Чанг е разбирал от пури – каза Дзавала, – но като декоратор го е нямало никакъв.

Остин издуха едно кръгче дим и огледа просторния салон.

– Не знам – каза той, гледайки виолетовите завеси и стените, облицовани с тъмно дърво, – интериорът в стил „Замъкът на граф Дракула” е много на мода в Трансилвания.

– На мен по-скоро ми напомня за някой бардак в Невада – каза Пелпс, който гледаше внимателно пепелта от пурата си. Той я изтръска на кафевия килим и добави: – Веднъж спрях там, за да питам за посоката.