Клайв Къслър - Медуза

Доктор Ву се опита да се присъедини към групата, но силните охранители го избутаха под водата и скоро хилавите му ръце спряха да мърдат. Чанг не искаше да сподели джоба въздух с никого. Той се обърна, опря пистолета над облегалката на стола и застреля един мъж, който се опита да се намърда в пространството. След няколко секунди, той вече беше убил всички свои охранители и стоеше сам в кабината.

Тежестта на водата в совалката я наклони напред. Носът и се изравни и тя започна да потъва към дъното на кратера. Кабината потъна в пълен мрак. Чанг се бореше да задържи главата си в изтъняващия джоб въздух, но телата, които плуваха в кървавата вода му пречеха. Веднага щом избутваше един труп, друг идваше да заеме мястото му. В един момент той застана очи в очи с доктор Ву.

В совалката нахлу още вода и съвсем сви джоба с животоспасяващ кислород. Чанг се долепи до тавана на подводния апарат, където имаше само няколко сантиметра въздух. Докато водата изпълваше устата и ноздрите му, той погледна нагоре, видя чудовищната сянка на „Тайфуна”, който се носеше над него и с последната си глътка въздух изрева:

– Остин!

Човекът, на когото принадлежеше това име, седеше до пилота в контролната зала на „Тайфун”. Дзавала стоеше от другата страна на мъжа, млад украинец, който имаше природен талант да върши тази работа. Капитанът застана до Остин и започна да превежда заповедите му на руски.

Минути по-рано, пилотът беше вкарал подводницата на заден ход в тунела, с носа към кратера. Операторът на хидролокатора следеше за совалката и предупреди Остин, щом забеляза мигащата точка на екрана. Една камера, монтирана в кулата на подводницата, беше уловила приближаващите се прожектори на подводния апарат. Остин издаде заповед да увеличат скоростта и да го блъснат. Пилотът стисна лоста за управление и подводницата започна да се движи напред. Капанът беше заложен.

След като отскочи от совалката, „Тайфунът” продължи в кратера и направи обратен завой. Докато се насочваше обратно в тунела, за да довърши започнатото, камерата отново улови совалката. Остин наблюдаваше с безжалостен поглед как апаратът потъва на дъното. Той не се почувства като победител. Все още не. Кърт беше наясно, че Триадата е триглаво чудовище.

Когато на „Конкорд” не получиха новини от Остин, капитан Диксън заповяда на корабите на флота да се придвижат към атола и да го обградят. Той застана на горната палуба заедно със Сонг Лий, която не се беше отделяла от него, откакто Остин тръгна на своята мисия преди часове.

Капитанът наблюдаваше през бинокъла галения от светлината на зората атол, без да подозира каква драма се разиграва под спокойните води на лагуната. Той размишляваше какви да са следващите му действия, когато Лий посочи с пръст към морето. Тя сграбчи ръката му.

– Капитан Диксън, вижте!

На повърхността на водата на няколкостотин метра източно от атола се показаха огромната кула и високият вертикален рул на „Тайфуна”. След няколко минути две фигури се появиха на кулата и замахаха с ръце. Диксън вдигна бинокъла до очите си.

– Проклет да съм! – каза той.

Той подаде бинокъла на Лий.

Тя погледна през него и каза:

– Това е Кърт! И Джо!

Диксън се засмя с глас. Само Кърт Остин можеше да отиде за риба в някоя отдалечена лагуна и да хване най-голямата подводница в света.

След още едно махване, двамата мъже се скриха в кулата и няколко минути по-късно изскочиха на палубата през един люк. С помощта на няколко души от екипажа, те изкараха надуваема лодка на палубата, плъзнаха я по овалния корпус на подводницата във водата, после се качиха вътре и загребаха към крайцера.

Сонг Лий чакаше на палубата, за да прегърне Остин и Дзавала. После отново Остин. Тя го целуна страстно по устните.

Кърт би искал да удължи приятното усещане, но внимателно се освободи от обятията ѝ и се обърна към капитан Диксън.

– Някакви следи от хората от лабораторията? – попита той. – Трябваше вече да са изплували с мини-подводниците.

Диксън поклати глава. Той се обади на първия помощник капитан на мостика и му нареди да предаде на останалите кораби в района да следят за изплуващи подводни апарати. Минути по-късно се получи обаждане от кораба на НАМПД. Първата мини-подводница се беше показала. Диксън заповяда да подготвят „Конкорд” за тръгване. Той заобиколи атола точно навреме, за да видят как втората подводница изскача над водата, а после и третата. Всяка от тях имаше специален номер, изписан на корпуса.