Клайв Къслър: Медуза

На тротоара до колата стоеше едър мъж с каменно изражение, облечен в тъмносин костюм. Той отвори задната врата на машината и прикани Уен Ло да влезе вътре.

Уен Ло погледна нагоре и после надолу по улицата, сякаш в опит да накара своите телохранители и колата да се появят чрез силата на мисълта му. И в двете посоки не се виждаха нито пешеходци, нито коли. Очевидно улицата е била заградена.

Уен Ло освободи проститутките да си вървят с побутване и груба дума и после се качи в колата. Едрият мъж затвори вратата и седна отпред до шофьора. Докато колата се отделяше от бордюра, слаб мъж във военна униформа, който седеше на задната седалка, каза:

– Добър вечер, Уен Ло. Прощавай, че ти провалихме вечерта.

– Добър вечер, полковник Минг. Няма нужда да се извинявате. Винаги се радвам да ви видя, приятелю.

В този случай беше по-скоро облекчение, отколкото радост. Полковник Минг беше връзката между армията и Триадата, а двете организации печелеха добре от стотиците бордеи, които държаха заедно в цялата страна.

– Чувството е взаимно, разбира се – каза полковникът, мъж със спокоен глас, чието изражение на патриций отиваше по-скоро на някой дипломат, отколкото на военен.

Уен Ло винаги внимаваше какво говори пред Минг. Той не забравяше факта, че другарите му го бяха кръстили „Полковник Кобра”.

– Трябва да призная, че се притесних, когато видях, че хората ми не са по местата си и колата ми я няма – каза Уен Ло.

– Не се безпокой, те са на сигурно място – успокои го Минг. – Реших, че е по-добре да не се разсейваш, докато обсъдим сериозния проблем, който изникна.

– Разбира се – каза Уен Ло. – Какъв проблем? Да не си търсите по-луксозен апартамент... или кола? А може би искате да отстраните някого?

– Въпросът не е личен – каза Минг. – Става дума за бизнес. Проблемът е във фармацевтичния отдел на „Пирамид”.

– Това ме озадачава, полковник. Заразените лекарства бяха унищожени. Отровното бебешко сухо мляко уби само няколкостотин деца.

– Вероятно това ще обясни проблема по-добре от мен – каза Минг.

Полковникът протегна ръка към един дивиди-плейър, вграден в седалката на шофьора и натисна копчето за включване.

Лицето на Уен Ло се появи на екрана. Той видя запис на обиколката на тайната лаборатория с доктор Ву, чиито глас обясняваше какво се прави в лабораторията, както и близки кадри на пациентите и техните обезобразени от болестта лица.

– Откъде имате това? – попита Уен Ло след като записът свърши.

– Това не е важно – отговори Минг. – Но се питам що за дейност развива вашата организация в тази сграда.

Полковникът не беше искрен. Кадрите бяха повече от красноречиви.

Уен Ло погледна мъжете на предните седалки. Говорейки заговорнически тихо, той прошепна:

– Ще ви се доверя, полковник. Тайната, която ще ви разкрия, е пазена от мен и някои от най-влиятелните хора в държавата. В лабораторията се разработваше революционна ваксина, която не само може да спре нова епидемия от ТОРС, но и да излекува десетки други заболявания, предизвикани от вируси.

Полковник Минг плесна леко с длани.

– Това е чудесна новина, Уен Ло! Поздравления!

– Благодаря, полковник. Пътят, който изминахме, беше много дълъг и труден, но успехът на Китай ще влезе в историята на медицината. Това е благодат за човечеството. И за армията също. Вие и вашите другари ще извлечете големи ползи от нашите открития.

– Прекрасно! – Полковникът млъкна за секунда и после каза: – Аз не съм лекар, но след като спомена човечеството, се чудя дали е редно да се използват човешки същества като опитни мишки.

– Извинете ме, сър, но те биха се разстроили, ако можеха да чуят как говорите за тях. Всички са доброволци от гетата. Животът им и без това беше мизерен.

Полковникът кимна.

– Да, разбирам логиката ти, Уен Ло. Твоята лаборатория само е скъсявала мъката им. Възхищавам се на твоята хуманност и гениалност.

– Аз не правя нищо за собствена облага, полковник Минг. Винаги мисля за доброто на своята родина.

– И тя би искала да те награди за усиления труд и саможертвата – каза Минг. – Но това видео събужда някои притеснения. То лесно може да бъде копирано и излъчено. Опасявам се, че ще се появи на места, в които хората няма да бъдат толкова осветлени като теб и мен. Виждаш ли възможността за размирици?

Уен Ло знаеше добре, че правителството се бои от бунтове. С помощта на сплашвания и убийства, той и неговите разбойници често посичаха всеки опит да се надигне глас, в моментите, в които правителството решеше, че иска да се подходи радикално.