Клайв Къслър - Медуза

– Надявах се вие да ми кажете, господин Остин.

Остин направи пауза, спомняйки си думите на Кейн за парализиращия ефект от отровата на медузата.

– Чудехме се какво се е случило с ваксината – каза той. – Хеликоптерът от кораба беше изчезнал, затова предположихме, че хладилната чанта с ваксината и културите вече не е на товарния кораб на Чанг.

– Серумът беше транспортиран направо при мен. След като получих уверението на моя брат, Чанг, се ваксинирах сам. Знаех, че до няколко часа вирусът ще се разпространи в моя град и исках да бъда първият, който ще бъде имунизиран. Но вместо това се парализирах и оттогава седя тук и се опитвам да се свържа с братята си. – Тънките устни се изпънаха в жалка пародия на усмивка. – Изглежда, че веществото не действа.

– Цилиндърът, който Чанг ти е изпратил, съдържаше временна ваксина, която щеше да бъде унищожена. Тя убива вируса, но парализира приемника.

– Значи изследването е провал?

– Съвсем не, Първи. Истинската ваксина се произвежда със светкавични темпове в Китай и по целия свят в количества, които ще спрат епидемията, на която вие поставихте началото.

Фините устни отново се свиха в тънка чертичка.

– Фактът, че се намирате на кораба на Чанг, ми говори, че брат ми вече не е сред живите. Той не би ви позволил да останете жив.

– Опасявам се, че Чанг стана жертва на собствените си агресивни импулси.

– Много жалко – каза холограмата без грам тъга. – Чанг беше гениален, но твърде често действаше необмислено.

Остин стисна зъби.

– Убийството на десетки невинни хора – каза той, – не може да се опише като необмислено действие.

– Това е, защото нашето семейство винаги е гледало на света по по-различен начин от другите. Триадата „Пирамид” е съществувала векове преди вашето простолюдие да прогони британците обратно в Англия. Ние не сме оцелели толкова години, изпитвайки сантиментални чувства към смъртта на другите, дори и тази на собствените ни роднини.

– Радвам се да го чуя – каза Остин. – Значи няма да пролееш сълзи за своя брат, Уен Ло.

– И той ли е мъртъв?

– Нещо не се доразбра с Китайската армия... още една жертва на безумния ви план.

– В него нямаше нищо безумно. Ръководителите на нашата държава са много лабилни. Правителството щеше да реагира крайно на евентуални протести по улиците. Ние щяхме да подкрепим последващите бунтове на масите. Накрая планирахме да се намесим, да спрем епидемията и да поемем властта в свои ръце. Разполагайки с ваксината, щяхме да контролираме живота и смъртта на един милиард от нашите сънародници. Щяхме да предложим същия избор и на останалия свят, в замяна на пари и власт. Планът беше добре обмислен. Не очаквахме да се намесиш с приятелите ти от НАМПД.

– Заслугата не е само на Агенцията – каза Остин. – Вие посяхте семената на собственото си падение, когато решихте да си играете на триглав бог. Не сте първите, които са се обявявали за безсмъртни, нито пък ще сте последните. Ето защо никога няма да остана без работа.

– Същото ли казаха, когато беше разформирован екипа ти в ЦРУ?

– С радост мога да заявя, че след края на Студената война услугите ми вече не бяха необходими, но както изглежда, ти си се ровил в миналото ми.

– Знам повече за теб и от най-близките ти приятели, Дзавала и семейство Траут. Проучих къщата ти на река Потомак през сателит. Знам каква музика слушаш и какви философски книги четеш. Но част от живота ти е скрит в сенките, което ми дава надежда.

– Надежда за какво, Първи? Ти си почти напълно обездвижен. Единствената ти надежда е някой да те наеме като закачалка за шапки.

– Но ти можеш да промениш това, Остин. – Гласът стана мек като шумолене на гърмяща змия в трева. – Моята фармацевтична компания разработи вируса и с малко време, и насоки, може да разработи противоотрова, която да неутрализира ефекта от отровата. Мога да те наградя по начин, който не си и сънувал.

– Единствената награда, която искам, е да видя вашата Триада изтрита от лицето на Земята.

В очите на холографското изображение се появи гняв.

– Ще те смачкам като мравка, Остин!

– Би могъл, ако можеше да си мръднеш някой пръст. Сбогом Първи! Отровата ще те поддържа жив още дълго време. Пожелавам ти прекрасен живот.

Пръстът на Остин докосна копчето, което щеше да прекъсне връзката.

– Чакай! Къде отиваш?

– След като се справих с теб и братята ти – каза Остин, – се нуждая от дълъг, топъл душ.

– Не можеш да ме оставиш така!