Клайв Къслър - Медуза

Остин се усмихна и пое още няколко пъти от пурата си. После я загаси в близкия пепелник.

– Трябва да поговорим – каза той.

– Давай! – отговори Пелпс.

– Двамата с Джо сме благодарни за помощта ти – започна Остин, – но трябва да обсъдим какво ще се случи по-нататък. Остава проблемът с учения, когото уби в лабораторията.

– Беше злополука – каза Пелпс. – Луис може да го потвърди.

– Мислех, че не те харесва – каза Дзавала.

– Имахме време да се опознаем по-добре. Тя е прекрасна жена. Обичам ги с едри кокали.

Остин загледа Пелпс и си помисли, че този мъж е пълен с изненади.

– Кажи ми, Пелпс – каза той, – имаш ли си малко име?

– Не вярвам в тях – отговори Пелпс.

– Има един проблем – каза Остин, усмихвайки се. – Ти си убил онзи мъж докато си извършвал престъпление. Отвлякъл си собственост на САЩ и си организирал нападението с ракета над поддържащия кораб. Имаш късмет, че никой на борда на „Прауд Мери” не е загинал. Остава и смъртта на мъжа от охранителната компания, от когото си взел картата.

– Ракетното нападение имаше за цел да отвлече вниманието на охранителите, докато ние отвличаме лабораторията – каза Пелпс. – Признавам, че някой можеше да загуби живота си, но се радвам, че това не се случи. Нямам нищо общо със смъртта на охранителя... Но знам какво имаш предвид.

– Радвам се, че разбираш ситуацията – каза Остин. – Когато слезем на сушата, ще те предам на властите. Ще им разкажа цялата история и това със сигурност ще намали наказанието ти.

– Десет години в пандиза вместо двайсет? – захили се Пелпс. – Понякога се налага да правим каквото трябва. Имаш ли нещо против да кажа на Луис какво става?

Остин се възхити на спокойствието на мъжа. Той кимна и стана от стола си. Тримата напуснаха салона и няколко минути по-късно вече се намираха в една надуваема лодка и на пък към „Конкорд”.

Луис Мичъл ги чакаше. Пелпс я дръпна настрана, за да поговорят, докато Остин и Дзавала отидоха в каюткомпанията, за да се срещнат с капитана и учените от лабораторията.

Диксън информира всички докъде е стигнал самолетът, летящ за Китай. Нямаше много време, но ваксината щеше да стигне до хората.

Остин погледна часовника си. Той помоли да го извинят и излезе на палубата. Там попита няколко мъже дали са виждали Пелпс и Мичъл. Най-после получи отговор, когато единият от тях посочи към острова.

– Слязоха на брега с надуваемата лодка – осведоми той Остин. – Казаха, че ще се върнат след няколко часа. Мъжът помоли да ви предам това.

Остин разгъна листа от тетрадка и прочете следното кратко, набързо надраскано съобщение:

„ Трябва да направя каквото трябва. П. ”

Остин се усмихна с досада. Пелпс отново го беше изиграл.

Кърт отиде до перилата и погледна към Понпей. Колониа беше малък град, разположен на миниатюрен остров, но местното полицейско управление не беше точно Интерпол. Докато се мобилизират, Пелпс отдавна щеше да се е изплъзнал.

Без да бърза, Остин се качи на мостика и помоли един член на екипажа да се обади в полицията, да докладва за открадната лодка и да им даде описание на Мичъл и Пелпс.

Той потърси утеха в мисълта, че Чанг е мъртъв. Опитът му да разпространи вируса се беше провалил. Ваксината скоро щеше да бъде достъпна навсякъде.

Един от тризнаците на Триадата беше отстранен, но оставаха Уен Ло и загадъчната Жена-дракон.

Остин все още обмисляше какво да прави, когато телефонът му звънна. Беше лейтенант Кейси.

– Поздравления, Кърт – каза той, – адмиралът ми се обади, за да ми сподели добрите новини.

– Благодаря, лейтенант, но нашата работа няма да приключи, докато другите двама тризнаци от Триадата са на свобода.

– Наясно сме с този факт, Кърт. Ще те свържа с един човек, който иска да говори с теб.

Остин каза на Кейси да прехвърли разговора. Няколко секунди по-късно, той дочу мъжки глас.

– Добър ден, господин Остин – каза мъжът с копринен глас. – Позволете ми да ви се представя. Аз съм полковник Минг от Народноосвободителната армия.

– Добър ден, полковник Минг. С какво мога да ви помогна?

– Не за това се обаждам, господин Остин. Въпросът е, как мога аз да ви помогна.

Уен Ло излезе от любимия си нощен клуб с две прекрасни проститутки, които го бяха хванали под ръка. Той ходеше неуверено, но тризнакът от Триадата не беше чак толкова пиян, че да не види, че нещо не е както трябва. Охраната му я нямаше. Двата джипа, които придружаваха бронирания му „Мерцедес” навсякъде, бяха изчезнали. Колата му също не се виждаше, а на мястото ѝ до бордюра беше паркиран черен седан „Роеуе” 24.