Клайв Къслър: Медуза

– Да, разбира се – каза Уен Ло, – но правителството контролира медиите и интернет. Можем да обявим, че видеото е фалшифицирано. Организацията ми може да се справи с тези, които решат да направят проблем от ситуацията.

– Вярно е – каза Минг, – но ние не можем да контролираме чуждите медии, а и правителството не желае да бъде свързвано, дори и косвено, с това, което се вижда на записа. Тъй като ти си официалното лице на „Пирамид”, решихме, че ще е най-добре да изчезнеш.

– Да изчезна? – изграчи Уен Ло.

Минг го потупа по коляното.

– Не се притеснявай – каза той, – ние сме стари приятели, а също и колеги. Уредихме тихичко да напуснеш Китай. Правителството е готово да работи с „Пирамид”, докато ти отсъстваш от страната.

– Предполагам, че няма да има проблем – каза Уен Ло с неохота.

– Ще трябва да ни кажеш къде и как можем да се свържем с човек номер едно във вашата компания – каза Минг.

– Невъзможно! Ние никога не се срещаме очи в очи. Комуникираме по електронен път чрез холограми.

По лицето на полковника се изписа тъга.

– Много жалко! – каза той. – Опасявам се, че бремето ще падне изцяло на твоите плещи. Ще бъдеш изправен пред съда и мисля, че присъдата ще бъде предопределена. Ще те използват за назидание.

Уен Ло знаеше много добре какви са последствията от това да те използват за назидание. Познаваше няколко човека, които бяха осъдени и екзекутирани за порочни бизнес практики.

– Добре – каза Уен Ло с тежка въздишка. – Ние използваме обикновен телефонен номер, за да уговорим холографските си срещи.

Полковникът бръкна в джоба си, извади химикалка и малък тефтер, и ги подаде на Уен Ло. След няколко секунди колебание, той записа телефонния номер и върна тефтера и химикалката.

– Благодаря ти – каза Минг, поглеждайки номера, за да се увери, че е истински. Той прибра химикалката и тефтера обратно в джоба си. – Сега можем да помислим за твоето бъдеще. Как ти се струва Лондон като начало? Ако се наложи, можем да те преместим в Париж или Ню Йорк. А когато стане безопасно, ще те върнем удома.

Настроението на Уен Ло се оправи.

– Лондон звучи добре. Имам голяма къща в Сохо.

– Твърде е очебийно. Правителството ще ти осигури нещо не толкова показно. Все още ли играеш тенис?

– Всеки ден. Това е моята страст.

– Прекрасно! Ще имаш безкрайно много време да работиш върху бекхенда си.

Минг си запали цигара, дръпна от нея и почука по стъклото, което ги разделяше от шофьора. Колата отби до един бордюр и полковникът каза на Уен Ло:

– Ще се видим в Париж.

Едрият мъж слезе от колата, отвори задната врата и придружи Минг до втори седан, който беше спрял зад първия. Докато полковникът се качваше във втората кола, каза на мъжа:

– Погрижи се да стане чисто.

Докато автомобилът на Минг се отделяше от бордюра, той набра един телефонен номер. След няколко позвънявания, отговори мъжки глас.

– Господин Остин? – каза Минг.

– Да – отвърна Кърт.

– Имам информация за вас.

Докато полковникът говореше по телефона в колата си, едрият мъж се приближи до първата кола и седна до шофьора. Той почука по стъклото зад себе си и го отвори. Уен Ло погледна право в лицето му. Това осигури на мъжа чудесна видимост, докато застрелваше Уен Ло в дясното око с пистолет двайсет и втори калибър.

Стрелецът вдигна стъклото и заповяда нещо на шофьора. Те закараха още топлото тяло на Уен Ло в едно погребално бюро, където вече чакаха да го балсамират. Стъклено око замени това, което куршумът беше раздробил. Балсамираният труп беше предаден на полицията. Надписът върху картончето, закачено на палеца му, гласеше, че е загинал, докато е излежавал присъда в китайски затвор.

Полицаите отбелязаха смъртта в документи, които бързо бяха унищожени. Тялото беше изпратено в един склад, където получателят се оплака от качеството на стоката. Трупът беше изкормен, потопен в ацетон, за да се отстранят всички следи от влага и после потопен във вана с полимери. Мускулите и костите бяха покрити с боя, а тялото огънато в изправена позиция, ръцете извити и сякаш готови да ударят тенис топка.

Щом преобразеният труп пристигна в Лондон, за да се присъедини към останалите тела в една изложба, която щеше да бъде представена в Париж и Ню Йорк, в ръцете му беше поставена тенис ракета.

С течение на времето, одраното тяло на Уен Ло щеше да бъде изобразявано върху тениски, ключодържатели, магнити за хладилник и дори корицата на каталога, продаван в пътуващата изложба.