Клайв Къслър: Медуза

Шумът от мотора се усилваше и няколко секунди по-късно лодката на Дули се показа иззад един мангров остров и се приближи до дока. В нея имаше двама души – Дули, който стоеше на щурвала и един широкоплещест мъж, облечен в хавайска риза. Докато наближаваха кея, едрият мъж свали бейзболната си шапка и разкри гъстата си прошарена коса. Сонг вече тичаше към лодката, когато Кърт Остин размаха шапката си във въздуха.

Дули ѝ метна въжето от носа и плавателният съд се удари леко в един от стълбовете.

– Водя ви компания, доктор Лий – каза той.

Сонг не го чу. Очите ѝ се бяха впили в Кърт, който имаше широка усмивка върху своето потъмняло от слънцето лице. Усмивката още повече се разшири, когато тя се качи на борда и обви ръце около врата му. Той върна прегръдката ѝ с ентусиазъм. Тя го целуна дълго и страстно по устните, и щеше да продължи да го прави още доста време, ако Дули не се беше изкашлял многозначително.

– Извинете ме, приятели, но трябва да се връщам на континента. – Той протегна ръка. – Беше ми приятно, Кърт. Обади се, когато пожелаеш да се върнеш на Пайн Айлънд.

– Благодаря ти за превоза, Дули – каза Остин и помоли да му метне раницата.

Докато лодката се скриваше зад мангровата растителност, Остин каза:

– Преди няколко дни се върнах във Вашингтон и реших да отскоча дотук, за да те видя.

Лий хвана Кърт за ръка и го поведе към бунгалото.

– Радвам се, че го направи – каза тя. – Как са Джо и семейство Траут?

– Добре. Дзавала откри истинската любов в лицето на една жена, картограф от НАМПД, а Гамей и Пол току-що се върнаха от Ню Бедфорд. Градският музей в града е отделил специална стая за диорамата на Кейлъб. Тя е част от специална изложба, посветена на странните пътувания на „Принцес”.

– Наистина е било необикновено пътуване – каза Лий. – Книгата ми започва с техните приключения на остров Беда.

– Докъде стигна с нея?

– Приключих общата концепция и сега правя допълнително проучване. Мисля, че откритията ни ще променят из основи нашето разбиране за вирусната имунология, особено в частта ѝ за инокулацията. Но ние открихме само върха на айсберга на чудодейните лекарства, които ще дойдат от океана. Има нещо иронично във факта, че ваксината никога нямаше да бъде разработена, ако не беше заплахата от епидемията на Триадата.

– Класически пример за Ин и Ян? – попита той.

– Страх ме е да помисля, че взаимно-противопоставящите се сили на доброто и злото са се преплели в този случай – каза тя, – но без едното, другото нямаше да бъде създадено, за да помогне на човечеството.

– Това не е всичко – каза Остин. – Взаимоотношенията на Китай и САЩ никога не са били по-приятелски. А Триадата вече не съществува.

Двамата изкачиха хълма към верандата и се настаниха в двата стола, които бяха обърнати към океана и мангровите гори.

– Трябва да те попитам нещо важно – каза Остин. – Ролята на доктор Хуанг като информатор е позволила на Триадата да задвижи своите пъклени планове. След като им е казал за съществуването на лабораторията, те са подслушвали доктор Кейн, за да разберат точното ѝ местонахождение. Какво предлагаш да правим с него?

– Не знам – каза Лий. – Той е страхлив като мишка, но е изключителен лекар. Не бих искала да го предаваме на властите. Те ще го екзекутират. – Тя погледна една бяла чапла, която се носеше над водата и после се обърна към Остин. На лицето ѝ беше грейнала усмивка. – Ето какво предлагам да направим с доктор Хуанг.

Тя му сподели своята идея да изпратят Хуанг да заеме мястото ѝ на провинциален лекар. Остин отметна глава назад и се разсмя на глас.

– Решение, което е съвършено в своята симетричност. Сега е мой ред да направя едно предложение.

Кърт разкопча раницата си и измъкна бутилка и две малки чаши. Той наля всяка от тях наполовина и подаде едната на Сонг.

– Това е микронезийското сакау , което ти бях обещал. Направено е от пипер и е леко опияняващо, така че е добре да се приема в малки дози.

Те вдигнаха чаши и след секунда размисъл, Лий каза:

– Така ще стоплим отношенията между Китай и САЩ.

Чукнаха чашите. Сонг направи кисела гримаса и сложи своята на масата.

– С вкуса се свиква постепенно и предполагам, че така е по-добре – каза Остин, усмихвайки се. – Доколкото си спомням, ти бях обещал и вечеря с изглед към морето. – Той размаха ръка във въздуха. – Ето я гледката, но вечерята ще трябва да почака, докато не приключиш с работата си тук.

– А може би не – отвърна Сонг. – Тази сутрин един от техниците е уловил няколко морски костура и ще ги печем на скара за вечеря. Присъедини се към нас.