Клайв Къслър: Медуза

Молбата може и да беше искрена, но не направи никакво впечатление на Остин. Той изпитваше единствено отвращение към грозната фигура.

– Тогава ще сключим сделка – каза той. – Кажи ми къде си и ще предам информацията на китайското правителство. Можеш да се разбереш с тях.

След секунда тризнакът продиктува един адрес в Хонг Конг.

– Благодаря, Първи. Сега ще ти дам един добър съвет. Не се опитвай да се измъкнеш с подкуп. Правителството вече наложи запор върху всичките ти активи. Нямаш нищо, което да им предложиш.

– Ще те убия, Остин! Кълна се, че ще намеря начин да го направя!

– Сбогом, Жена-дракон!

– Чакай!

Остин натисна копчето, за да прекрати връзката. Думите излязоха от безформения облак танцуващи прашинки. Беше глас на жена.

– Върни се!

Дзавала, който стоеше отстрани, измърмори нещо на испански.

Остин осъзна, че е плувнал в пот. Дори и разделени от хиляди километри, той никога не беше стоял толкова близо до злото.

– Аз се превърнах в Смърт, унищожителят на светове – каза под носа си той.

Дзавала го чу.

– Какво каза, Кърт?

Сякаш пробуждайки се от сън, Остин промълви:

– Това е цитат от Бхагавад Гита. Изведнъж ми изникна в главата. Записа ли адреса, който онова нещо ми продиктува?

Дзавала вдигна лист хартия.

– Какво искаш да направя с него? – попита той.

– Когато се върнем на „Конкорд”, се свържи с полковник Минг и му предай тази информация. Той да се заеме с тризнака. После информирай Пол и Гамей за станалото. Накрая си налей една голяма чаша текила, а после още една, но ми запази малко кактусов сок.

– Слушам, сър. Какво ще правиш през това време?

Остин се надигна от стола и тръгна към вратата.

– Ще си взема онзи дълъг, горещ душ, за който споменах.

Боунфиш Кий,

пет седмици по-късно.

Сонг Лий седеше на окъпаната от слънцето веранда пред бунгалото си и си записваше нещо, когато чу шума на извънбордов двигател, ехтящ между мангровите дървета. Разпознавайки звука от лодката на Дули, тя вдигна поглед и се усмихна от мисълта за предстоящото му пристигане.

Дули беше главната ѝ връзка с външния свят, откакто се върна на острова, за да работи върху своя труд по океанска биомедицина. За да се върнеш на Боунфиш Кий беше нужна голяма отдаденост, но лабораторията беше водеща в наука, чиито корени се връщаха до древната култура на Нан Мадол и Микронезийските острови, а и беше най-прекрасното място, на което да пише.

Лий все още не можеше да събере кураж да посети бариерния плаж. Нямаше никакво желание да вижда залива, в който беше убила човек, както и изгорелия корпус на яхтата, която за малко не стана нейна погребална клада. Тя все още караше каяка, но не се отдалечаваше от острова. Лягаше си рано и ставаше с изгрева на слънцето, за да пише на лаптопа си в библиотеката на лабораторията, понякога с часове.

Островът беше на практика безлюден. След приключването на проекта, доктор Мейхю се беше върнал в академията, а екипът му се разпръсна по целия свят. Една малка група остана, за да се грижи за аквариума с медузите, но охранителите, които бяха работили на двойни смени, бяха напуснали. Доктор Лий се радваше на другарското отношение на шепата техници, докато сами си приготвяха храната.

Доктор Кейн посети веднъж лабораторията. Той пристигна за кратко с един филмов екип, за да заснеме бунгалата и лабораторията, преди да излети отново, сякаш понесен от вятъра.

Въпреки че правителствата на Китай и САЩ все още не желаеха да споделят цялата история за своето тайно сътрудничество в спирането на пандемията, херкулесовите усилия да се спре вируса бяха основна тема в новините по целия свят. Кейн се наслаждаваше на своята популярност, летеше от интервю на интервю и разискваше темата за болестта със здравни експерти и политици по цялото земно кълбо. Той използваше своята слава на пандемичен гуру, за да иска пари от Конгреса за финансиране на океански биомедицински изследвания.

Сонг Лий нямаше нищо против да работи в анонимност, но изолираността на острова беше започнала да ѝ влияе и тя започна да се замисля дали да не довърши книгата си в Китай. Лий често мислеше за хората от НАМПД, които се бяха появили, за да спасят нея и света. Съпрузите Траут и Джо Дзавала ѝ липсваха, но най-много тъгуваше за Кърт Остин. Няколко седмици след като пристигна на острова, той ѝ се обади по един от радио-телефоните в лабораторията. Той все още се намираше на Понпей и помагаше да извадят „Селенията на Дейви Джоунс”. Каза ѝ, че ще остане в Микронезия по-дълго, отколкото е предполагал.