Клайв Къслър - Медуза

– Не се отчайвай, Джо. Аз обичам предизвикателствата.

– Някакъв шанс островът да е бил отбелязан на картите на Британското адмиралтейство?

– Зависи – каза тя. – За времето си, техните карти са били доста точни, въпреки че по-ранните са били произвеждани от частни лица и имат много грешки. Адмиралтейството е одобрявало някои, които не е трябвало.

– Намекваш, че островът може да е бил отбелязан на някои карти, а на други не?

– Точно така! Картите и атласите през деветнайсти век са показвали повече от двеста острова, които не са съществували.

– Как е могло да стане това?

– По много начини. Един жадуващ за дома моряк, може да обърка купчина облаци с остров и да отбележи координатите му. Определянето на географската дължина също е представлявало проблем. Отбелязвали са острови на грешното място. Измамници са създавали измислени острови, за да задействат своите схеми за лесно забогатяване. Следващият човек, минаващ наблизо, поглежда картата и вижда море там, където би трябвало да има земя... Сега ми кажи какво знаеш за твоя призрачен остров.

– Знам, че е съществувал – каза Дзавала. – Един американски китоловен кораб е спрял там през 1848 г. Но островът не е отбелязан на нито една съвременна карта, въпреки че наблизо има атол.

– Ще поотърся карта от 1848 г. или от някоя по-близка дата – каза тя. – Препоръчвам ти след това да я сравниш с „Тихоокеанска карта 2683”.

– Какво ѝ е толкова специалното?

– Това е златният стандарт на картите. Кралската хидрографска служба е знаела, че тези на адмиралтейството са пълни с грешки. Точните карти са били от жизненоважно значение за флота и търговията. Затова през 1875 г. адмиралтейството е поканило един главен хидрограф, на име капитан Фредерик Евънс, да изтрие островите фантоми от техните карти. Той е премахнал повече от двеста острова само в Тихия океан. Поправената карта е била означена с номер „2683”.

– Значи е възможно този остров никога да не е съществувал? – попита Джо.

– Да, точно така. Но се е случвало да изчезват острови. Твоят може да е потънал на дъното след изригване на вулкан, земетресение или наводнение. Има и един исторически прецедент: твърди се, че остров Туана е потънал заедно със своите обитатели. Има и други подобни случаи. Възможно е сега да представлява риф или скала под повърхността. Така дори сателитите няма да могат да го засекат. Ще трябва да се спуснете, за да огледате отблизо.

– Откъде да започнем? – попита Дзавала.

– Голяма част от информацията може да се открие в интернет – отговори Бет. – Британската библиотека притежава най-голямата колекция от адмиралтейски карти. Ще проверя първо там, а после в Националния архив на Обединеното кралство. Повече време ще ми отнеме да отида до Британското кралско географско дружество и Морския музей в Грийнуич. За кога ти трябва тази информация?

– За вчера – каза Дзавала. – Живота на много хора зависи от това, което открием.

– Шегуваш ли се, Джо?

– Не, за съжаление.

След кратка пауза от другата страна на линията, Бет каза:

– Вече ти казах, обичам предизвикателствата.

Дзавала се зачуди дали не е бил твърде мрачен и опита да разведри настроението.

– Случайно да си омъжена или сгодена, Бет?

– Не. Защо?

– В такъв случай бих искал да те изведа на вечеря, за да ти се отблагодаря.

– Еха! Кой казва, че не можеш да срещнеш подходящ мъж в картографския отдел. Трябва да затварям. Чао!

Дзавала изключи телефона си и отиде до хеликоптерната площадка на НАМПД. Вертолетът беше оборудван с понтони, които му позволяваха да каца на вода. Дзавала се загледа в машината, потънал в мисли, и после се върна на мостика.

– Трябва да ви помоля за още една услуга – каза той.

– Ще направим всичко по силите си – рече капитан Кембъл.

– Един наш експерт по картите проучва историята на атола, чиито координати са открили съпрузите Траут. Ако успее да изрови нещо, бих искал да взема хеликоптера, за да огледам.

– Ще се погрижа да е зареден с гориво и да е в готовност да те откара, докъдето поискаш.

Дзавала благодари на Кембъл и слезе до склада на главната палуба. Там той остави настрана един спасителен сал и се зачуди дали ще му трябва нещо друго. В този момент телефонът му започна да вибрира. Беше Бет.

– Успях! – каза тя.

– Много бързо – учуди се той.

– Извадих късмет. Открих това, което търсим, в Националния архив на Обединеното кралство. Всичко, с което разполагат, е вкарано в база данни организирани по времеви периоди. Какъв ти е имейла?