Клайв Къслър - Медуза

Гамей застана на четири крака и проследи с показалец линията от Понпей, до една точка, наречена „Остров Беда”. Координатите на острова бяха отбелязани отстрани.

Съпрузите ги записаха, навиха диорамата и я занесоха в кухнята. Въпреки протеста на Рейчъл, те ѝ дадоха значителна сума, с която да започне да търси място, на което да изложи платното.

Докато жената отиде да заключи музея, двамата излязоха в градината.

– Какво ще кажеш? – попита Гамей.

– Не знам дали това ще ни помогне да открием лабораторията – каза Пол, – но мисля, че всичко е свързано: миналото и настоящето, синята медуза, както и невероятното излекуване на мъжете от екипажа на „Принцес”.

– Не забравяй, че за някого дневникът е толкова важен, че е готов да убие Бримър – каза Гамей. – Трябва да съобщим на Кърт и Джо какво сме открили.

Пол вече държеше в ръка мобилния си телефон и избираше номер от списъка с контактите.

Като всеки добър детектив, Джо Дзавала започна своето търсене на „Селенията на Дейви Джоунс” от местопрестъплението. Използвайки едноместен подводен апарат, взет на заем от кораба на НАМПД, той се спусна на дъното на океана и мина няколко пъти над овалните вдлъбнатини, оставени от основите на лабораторията. Не откри нищо ново, отдалечи се от мястото и започна да изследва района около него. Прожекторите на апарата внезапно осветиха парче метал.

Използвайки механичните ръце, Дзавала хвана парчето стомана от дъното и го огледа под светлината, преди да го прибере в една кошница, закачена под машината.

– Прибрах парче от „Прауд Мери” – съобщи той на корабния мостик.

– Сигурен ли си, че не е парче от лабораторията? – попита капитан Кембъл, командващ кораба на НАМПД.

– Напълно! Металът е огънат и разтопен, както би се очаквало при попадение от ракета. По нищо не прилича на обектите, които видях на чертежа. Това, което открих досега, съвпада с нашата теория, че лабораторията е била вдигната и пренесена другаде.

– Провери ли каньона, в който са търсели медузи? – попита Кембъл.

– Да. Намира се на няколкостотин метра от мястото. Спуснах се до около шейсет метра. Каньонът стига до земните недра. Видях няколко сини медузи да плуват наоколо, но нищо повече. Можех да се гмурна още по-дълбоко, но знам, че определението за лудост е да повтаряше отново и отново едно и също безсмислено действие.

– Тогава се качи да си поемеш въздух – каза Кембъл – Ще се свържем с „Конкорд”, за да съобщим на капитан Диксън. Почакай, Джо. Има обаждане за теб през мрежата на НАМПД. Ще те свържа.

След няколко секунди, в слушалките на Джо се дочу женски глас.

– Как върви търсенето, Джо?

– Здравей, Гамей, радвам се да те чуя. Намерих парче от поддържащия кораб на дъното, но нищо повече. Нещо ново при вас?

– Мисля, че открихме нещо – каза тя. – Опитахме да се свържем с Кърт, но телефонът му е изключен, затова те потърсихме под повърхността. С Пол открихме координатите на място наречено „Остров Беда”. Намира се на около сто и шейсет километра от теб. Вероятно там екипажът на „Принцес” е бил излекуван. Не знам дали това има връзка с изчезването на лабораторията, но може и да помогне.

– Предай информацията на капитана – каза той, – а аз ще я проверя, когато изляза.

– Ние поемаме към Вашингтон – каза тя. – Обади се, ако имаш нужда от нещо.

Дзавала благодари на Гамей и Пол, а после насочи носа на подводния апарат към повърхността и задейства двигателите. Един кран чакаше да го извади от водата и да го спусне на палубата на кораба.

Дзавала отвори люка, изскочи навън и отиде до мостика. Капитан Кембъл се беше надвесил над масата. Той посочи една малка точка върху картата на Микронезия.

– Този атол е най-близо до координатите, които приятелите ти ми дадоха – каза Кембъл. – Миниатюрен е, а и както виждаш, се намира в един червен правоъгълник, а това означава, че е бил претърсен от въздуха. Какво ще кажеш?

Дзавала помисли върху въпроса на капитана и после каза:

– Мисля, че трябва да попитаме един експерт.

Няколко минути по-късно, той вече говореше с навигационния екип на НАМПД, който снабдяваше експедициите на агенцията по целия свят с най-новата навигационна информация.

– Момент да видя дали съм разбрала – каза експертката, млада жена с благ глас, на име Бет. – Търсиш тихоокеански остров, който вече не е на картите и не знаеш дали въобще е съществувал.

Дзавала се захили тихичко.

– Съжалявам – каза той. – Това трябва да е като да търсиш невидима игла в много голяма купа сено.