Клайв Къслър - Медуза

Остин помисли, че е достигнал до края на своето изследователско пътешествие и се приготви да се върне обратно, когато реши за последно да огледа стените на камерата с фенерчето си. Забеляза нещо странно в начина, по който сенките падаха върху отломките вдясно. Той се приближи с плуване и видя, че една плоча беше паднала върху няколко от колоните, създавайки по този начин проход.

Остин се провря през него и след като преплува няколко метра, достигна до почти съвършен правоъгълен портал. Храмът се беше наклонил наляво и входът би трябвало да бъде затрупан от отломки, но трегерът му беше паднал така, че отворът беше останал непокътнат. Остин набързо огледа наоколо, за да се увери, че входът няма да се срути и влезе в храма.

Фенерчето на Остин освети басейна, който Уитълс беше описал. Беше правоъгълен, дълъг около шест метра и широк четири и половина. В него бяха паднали отломки, но Остин предположи, че е дълбок около метър и осемдесет. Като освети една от стените с фенера, видя, че не е сам.

Върху стената бяха издялани шест мъжки фигури с препаски. Бяха в профил, като всеки държеше купа над главата си. Три от фигурите гледаха една към друга, заобиколили голяма медуза, чиито пипала се спускаха до каменен подиум с големина метър на два, разположен срещу стената. Остин огледа помещението с фенера си и видя същите изображения и върху другите стени.

Той се приближи и проследи с пръст контурите на една от медузите, сякаш в опит да се свърже с древния култ на лекуващите жреци. После се дръпна малко назад, извади фотоапарата и направи няколко снимки.

Нетърпелив да сподели с Лий какво е открил, Остин излезе от храма и се провря през вътрешните и външните стени. Оглеждайки се, за да се ориентира, той различи силует на лодка на фона на блестящата повърхност. Докато се издигаше, ушите му доловиха приглушения звук от мотор. Шумът ставаше все по-силен. Остин се зачуди защо някой би карал толкова бързо в спокойния канал. После в главата му светна червена лампичка.

Той проследи въжето на котвата и главата му се показа на повърхността, на няколко метра от лодката. Остин вдигна маската на челото си, примижа от силното слънце и видя една надуваема лодка да се приближава с голяма скорост към него. Беше твърде далече, за да види ясно лицата на хората в нея, но слънчевите лъчи се отразяваха от лъскавото голо теме на Чанг – водачът на бандата на Триадата, която беше нападнала „Бийб”. Стрелката в датчика за опасност на Остин закова в червената зона.

Сонг Лий седеше в лодката под наем, без да забелязва приближаващата заплаха. Остин извика и посочи бързо идващата към тях надуваема лодка. Усмивката, с която Лий посрещна Кърт, се превърна в озадачена гримаса. Остин погледна отново към лодката на бандитите. Вече беше достатъчно близо, за да се види зловещата усмивка на лицето на Чанг, който коленичи до носа и опря оръжие на рамото си. Беше въпрос на секунди да стигне до тях, но в този момент каяците, които видяха на идване, навлязоха в канала и препречиха пътя му. Надуваемата лодка зави, за да ги избегне, но вълната от движението ѝ преобърна два каяка.

Остин се възползва от секундите отлагане.

– Скачай! – извика той на Лий.

Тя сложи ръце на борда и се наклони над водата, без да осъзнава опасността, в която се намира, докато не видя проблясъците пред дулата и не чу пукотевицата от автоматична стрелба. Една редичка от гейзери изригна по повърхността на водата и се насочи към нейната лодка, неумолимо като циркуляр. Лий замръзна на място от страх.

Остин се издигна над водата възможно най-високо, пресегна се, сграбчи Лий за ризата и я издърпа. Тя падна от борда няколко секунди преди куршумите на Чанг да направят лодката на решето.

Допълнителната тежест на Лий повлече и двамата на няколко метра под повърхността. Тогава Остин освободи малко въздух от компенсаторната си жилетка и те потънаха още по-надълбоко. Той сложи едната си ръка около кръста ѝ, сякаш щяха да танцуват валс, а с другата насочи светлината на фенера към лицето си. Тя инстинктивно беше поела въздух преди да падне във водата, но вече беше изразходвала запаса си и започна да изпада в паника. Остин я пусна, пое дълбоко дъх, извади регулатора от устата си и посочи мехурчетата, които излизаха от него.

Очите на Лий бяха разширени от страх, но разбра какво се опитваше да ѝ обясни. Тя взе мундщука и го захапа със зъбите си. Докато кислородът изпълваше дробовете ѝ, страхът в очите ѝ намаля. После подаде мундщука обратно на Остин.