Клайв Къслър - Медуза

– Китоловният кораб е бил едно малко затворено общество. Мисля, че са имали еднакво възприемане на събитията. – Той направи пауза. – Само първият помощник капитан е разказал различна версия.

– Тя противоречи ли на версията, разказана от екипажа? – попита Гамей.

– Не. Всъщност, я допълва . Спомнил си как корабът е пуснал котва на един остров и дори че слязъл на брега с капитана. Разказал и как видял сияеща синя светлина и почувствал как нещо опарва гърдите му. След като се събудил, сякаш никога не е бил болен.

– Това с паренето е много интересно – каза Гамей. – Мислите ли, че е била някаква примитивна инокулация 21?

– Изглежда, че разказът му е клонял в тази посока. Казал е, че оцелелите мъже от екипажа и офицерите имали червено петно на гърдите. Може светлините да са били халюцинации или електрически феномен, познат като „Огън на Свети Елмо”, а следите по кожата – ухапване от насекоми. Каквато и да е истината, инокулацията може да предотврати дадено заболяване, но не и да го излекува.

– Екипът от Харвард взел ли е кръвни проби от мъжете? – попита Гамей.

– Да. Пробите били изследвани под микроскоп. Очевидно е имало някаква необичайна антигенна активност, но вие трябва да разберете, че използваните оптически инструменти по онова време, по днешните стандарти са били много примитивни. Науката имунология е сравнително млада. Дженър и Пастьор все още не са били направили своите революционни открития, обясняващи защо хората, преживели дадено заболяване, рядко се разболяват отново от същото.

– Възможно ли е кръвните проби да бъдат анализирани днес? – попита Гамей.

– Разбира се, ако разполагахме с тях. Оказва се, че били изхвърлени, или просто загубени. – Той подаде доклада на Гамей. – При всички случаи четивото, ще ви се стори много интересно.

Съпрузите Траут се сбогуваха и тръгнаха към колата си. В този момент телефонът на Пол започна да вибрира.

Той слуша за момент, а после каза:

– Добре. – После изключи апарата и се обърна към Гамей: – Явно дължим едно извинение на нашия приятел Бримър.

– Открил е документи от пътуващото представление на Кейлъб Най? – попита Гамей.

– Нещо по-хубаво – каза Пол. – Намерил е бордовия дневник на „Принцес” от 1848 г. Иска да се срещнем в магазина му, за да ни го даде.

Харви Бримър остави слушалката на телефона и загледа четиримата азиатци в кабинета си. Бяха на около двайсет и пет години, облечени еднакво в черни кожени якета и дънки, и всички бяха вързали ленти с китайски йероглифи на главите си. Бяха пристигнали в Ню Бедфорд скоро след като Бримър се обади за дневника. Водачът им, младеж с изпито лице и белег на дясната буза, беше същият, който посети антиквариата, за да пита за дневника. Той беше казал на Бримър да се обади на семейство Траут.

– Идват насам – объна се към него Бримър. – Защо искате да ги видите?

Младежът извади пистолет изпод ризата си. Той се усмихна, показвайки зъб, инкрустиран със златна пирамида.

– Не искаме да ги виждаме , старче – каза той. – Искаме да ги убием.

Младежът изтръгна кабела на телефона от стената, а после заповяда на Бримър да си даде мобилния телефон и го прибра в джоба си.

Кръвта на Бримър изстина. Беше достатъчно умен да се досети, че като свидетел на двойно убийство, няма да му бъде позволено да живее. Бримър седна зад бюрото и се замисли за резервния мобилен телефон, който стоеше заключен в едно от чекмеджетата. Той прецени, че щом му се отдаде случай, трябва да го използва.

21Вкарване на микроорганизми, вкл. вируси в живи организми, с цел предизвикване на болест и последващ имунитет. – Бел. ред.

Подобно на много други лодки, създадени преди майсторите да се научат как да произвеждат корпуси от новото за времето си фибростъкло, очуканата четириметрова лодка, която Остин нае в Колониа, приличаше на боен кораб. Широкият плавателен съд се задвижваше от вътрешнобордов двигател с петнайсет конски сили, чието място беше в музея, а не в морето.

Остин се зарадва, че водолазното оборудване, което нае, изглеждаше в много по-добра форма от лодката и двигателя. Той провери регулаторите, маркучите и кислородната бутилка и реши, че са били добре поддържани. Като допълнение, купи подводен фотоапарат за еднократна употреба, затворен в пластмасова кутия. След като натовари екипировката, той помогна на Сонг Лий да се качи в лодката. Кърт дръпна няколко пъти въжето на стартера и двигателят закиха и закашля. Щом запали, се оказа, че има здраво механично сърце и с лекота тласка тежката лодка по водата с бавно, но постоянно темпо.