Клайв Къслър - Медуза

Остин беше срещнал Уитълс по време на една обиколка на Нан Мадол и остана впечатлен от необятните му знания за културата и историята на острова. Преди много години, Уитълс беше служил като навигатор на търговски кораб, който спрял край Понпей и той бил впечатлен от красотата и историята му. Оттегляйки се рано от морската търговия и разчитайки на спестяванията си, Уитълс се преместил на острова и започнал да води уединен живот, концентриран около руините. Нан Мадол се беше превърнал не само в източник на доходи, но и в смисъл на целия му живот.

Уитълс се върна с водата, седна на един стол и попита Лий какво знае за Нан Мадол.

– Не много, признавам – започна тя. – Знам, че го наричат „Тихоокеанската Венеция“.

– Нан Мадол по нищо не прилича на адриатическия град – каза Уитъл, – но въпреки това е изумителен. Състои се от деветдесет и два изкуствени острова, създадени през дванайсти век. Строителите пренесли шестоъгълни базалтови колони до плитчините и рифа на Тенвен, като някои от тях били с дължина над шест метра и ги натрупали хоризонтално, за да направят изкуствени острови с равен връх. Мрежа от плитки канали свързва островите един с друг. Тъй като градът е отдалечен и се намира на място, на което нищо подобно не би трябвало да съществува, се появявили теории, че Нан Мадол е част от изчезналия континент Му или Лемурия.

– Вие как мислите, господин Уитълс? – попита Лий.

– Мисля, че реалността е много по-прозаична, но въпреки това изумителна. В града е имало храмове, административни сгради, погребални камери, къщи за жреци и благородници, както и басейн, в който е живяла свещена змиорка... С какво мога да ви помогна, доктор Лий?

– Виждали ли сте на друг остров руини, в които са издялани необичайни рисунки, подобни на тези?

– Само на едно място – отвърна Уитълс. – Храмът, познат като Храмът на лекуващите жреци. Чувал съм, че има подобен храм и на друго място, но така и не успях да потвърдя тази информация.

– Какво точно е представлявал този култ? – попита Остин.

– Зародил се е на един от островите близо до Понпей. Жреците обикаляли архипелага, за да лекуват болните и се прочули с чудотворните си умения.

Остин и Лий се спогледаха.

– Като лекар – каза тя, – съм много заинтригувана от тази история.

– Бих искал да мога ви кажа повече – отвърна Уитълс, – но цивилизацията им е изчезнала по време на една кръвопролитна война. Въпреки че има голям шанс вярванията и церемониите на култа да са се запазили в една по-примитивна форма, повечето от това, което знаем днес, се е предавало от уста на уста. Няма никакви писмени сведения.

– Рисунките не се ли считат за писмени сведения? – попита Остин.

– Разбира се – отвърна Уитълс, – но от това, което съм виждал, те са по-скоро символични и алегорични, отколкото исторически.

– Какво изобразяват рисунките в Нан Мадол? – попита Лий.

– По-добре да ви ги покажа, отколкото да ви ги описвам – каза Уитълс.

Той влезе в кабинета си и се зарови в шкафовете. Накрая се върна с един кафяв плик. Старецът го отвори и измъкна отвътре купчина снимки. Избра една и я подаде на Лий.

– Това е фасадата на храма, снимана от канала – обясни той. – Под пода на сградата има кухо пространство, което явно е било басейн. На снимката се виждат рисунките по камъните.

Лий се загледа в снимката, а после я подаде на Остин, който разгледа фигурите с форма на камбана и после вдигна глава.

– Медузи? – каза той.

– На това приличат – потвърди Уитълс. – Не съм сигурен защо са украсили стените на храма с тези създания. Но, както вече казах, има един басейн, посветен на свещената змиорка, така че защо да няма и такъв за медузи?

– Действително, защо не? – попита Лий, като тъмните ѝ очи блестяха от вълнение.

– Бих искал да видя това място – каза Остин. – Можеш ли да ни кажеш къде е?

– Мога да ви покажа точното място, но се надявам да си носите бански. Изкуственият остров, на който е бил изграден храмът, потъна по време на едно земетресение преди години. Не много надълбоко. На около четири метра.

Остин погледна Лий.

– Какво ще предпочетете, госпожо? Да се върнете на кораба, или да разгледате Нан Мадол?

– Мисля, че отговорът на този въпрос е ясен – отговори тя.

Той не беше изненадан от думите ѝ.

Остин помоли за телефонен указател и след няколко минути вече беше уредил лодка под наем и екипировка за гмуркане. Уитълс отбеляза местонахождението на храма върху една туристическа карта на древния град. Те му благодариха и се сбогуваха. После се върнаха в „Понтиака”. Таксито потегли към пристанището, а „Шевролетът Силверадо” се отдели от бордюра и ги последва на известно разстояние.