Клайв Къслър - Медуза

– Да, с удоволствие. Може да посетим Нан Мадол по-скоро, отколкото предполагаме. Мисля, че имам идея как да решим „друга задача”, както я нарече.

– Как по-точно, доктор Лий?

– Това е една странна кратка история от първия помощник капитан на „Принцес”. Островът, до който корабът пуснал котва, когато екипажът се разболял, се славел с негостоприемството си към китоловците. Затова, след като пристигнали, той и капитанът слезли за кратко на брега, за да проверят дали ще открият туземци. Не видели никого, но се натъкнали на руини. Капитанът бил впечатлен от странните каменни рисунки и казал, че приличат на тези, които е виждал върху един храм в Нан Мадол.

– Значи, ако открием остров, на който има руини като тези тук – каза Остин, – има шанс „Принцес” да е спрял там.

– И аз си помислих същото – потвърди Лий.

– Това с какво ще ни помогне да открием лабораторията? Не забравяй, че това е основната причина да дойдем в Микронезия.

– Знам. Докато бях на Боунфиш Кий, чух, че в другата лаборатория не им достигат сини медузи и трябва да открият още.

– Кейн каза, че са създали мутирал вид – спомни си Остин. – Защо им трябват още от немутиралите?

– По това време нямаше никакви гаранции, че мутиралите медузи ще помогнат – каза Лий, – и затова трябваше да помислим и за други възможности. Имаше план да се съберат медузи от един новооткрит източник. Ако лабораторията все още работи върху ваксината, ще продължава да се нуждае от тези същества. Което означава, че ако открием къде има медузи, лабораторията може да е наблизо.

– Доктор Кейн може би знае къде е това място?

– Не е задължително. Той беше оставил повечето от задачите на доктор Мичъл.

Остин се замисли за момент и после каза:

– Познавам един екскурзовод на име Джеремая Уитълс, който живее в Колониа, столицата на Понпей и най-големият град на острова. При предишното ми идване тук, Уитълс ме заведе до руините. Той има енциклопедични познания за Нан Мадол. Мисля, че си струва да поговорим с него и да видим дали знае нещо, което може да ни помогне.

„Ситейшън Х” направи още един кръг, после се спусна и се приземи меко върху единствената писта. Близо до края на полосата самолетът направи обратен завой и се отправи към терминала. Посрещна ги подвижна стълба. Остин отвори вратата на самолета и вдъхна топлия въздух, пълен с тежкия аромат на тропически цветя. Кърт имаше чувството, че влиза в парна баня, но не му беше до оплакване от топлината и влагата, след десетките часове в кабина с контролирана температура на въздуха.

Един любезен митничар им удари печати в паспортите и ги посрещна с добре дошли във Федерални щати Микронезия. Лий си беше оставила паспорта на Боунфиш Кий, но от Щатския департамент се бяха обадили в Хонолулу, където ѝ издадоха временни документи, с които можеше да влезе и да излезе от Микронезия.

Фоайето беше безлюдно, с изключение на един мъж, който държеше табела с надпис „НАМПД”. Носеше бейзболна шапка, широки бермуди, сандали и бяла тениска, на която имаше светлосин правоъгълник с четири бели звезди – знамето на Микронезия.

Остин представи себе си и другите от групата.

– Приятно ми е да се запознаем – отвърна мъжът. – Аз съм мичман Франк Дейли. Извинете ме за дегизировката. Местните са свикнали да виждат моряци, но се опитваме да запазим тази операция в тайна.

Въпреки ваканционния му външния вид, изправената стойка, безупречната къса подстрижка и гладко избръснатото лице показваха, че Дейли е войник.

– Извинен сте, мичман – каза Остин. – Какво сте ни подготвили?

– Един хеликоптер ще ви откара до командния център на моя кораб, крайцерът „Конкорд”.

Отправиха се към сив „Сийхоук Сикорски”, който ги чакаше наблизо. Докато вървяха натам, Остин попита Дейли докъде са стигнали с търсенето.

– Покрихме стотици квадратни километра по вода и въздух – отвърна мичмана. – Но засега нищо!

– Спуснахте ли радиохидроакустични шамандури, с които да следите за движения под повърхността?

Дейли потупа носа на хеликоптера.

– Тази птичка е създадена за борба с подводници. Оборудвана е с най-новите апарати за засичане на звукови вълни. Информацията от сензорите се предава обратно на кораба и оттам влиза в мощна компютърна система. Засега не откриваме нищо, сър!

– Проучихте ли внимателно мястото, на което се е намирала лабораторията? – попита Дзавала.

– Доколкото е възможно да се огледа с робот – отговори Дейли.