Клайв Къслър - Медуза

Погледът на Пол се спря върху мраморните плочи, закачени на стената. Върху тях бяха изписани имената на капитаните и моряците, загинали в далечни краища на света.

– Тези стари китоловци са били по-корави от гвоздеи – каза той.

– Някои повече от други – добави тя, – ако вярваш на историята на Сонг Лий за аномалията в Ню Бедфорд.

Пол сви устни.

– Този медицински феномен е връзката между миналото и настоящето. Бих искал да прочета доклада, който Лий е написала в Харвард.

Гамей извади своето „Блекбери” от чантата си.

– Помниш ли името на нейния професор?

– Как мога да го забравя? – каза Пол усмихвайки се. – Името му е Кодман.

– Траут 19... Код 20... Защо всички хора от Нова Англия са кръстени на риби?

– Защото бащите ни не са били познавачи на вина.

Гамей се свърза с Медицинския факултет в Харвард чрез своя „Блекбери”, написа името на Кодман в търсачката и набра номера, който се изписа на екрана. Отговори мъж, който се представи за Лисандър Кодман.

– Ало, доктор Кодман? Обажда се доктор Гамей Морган-Траут. Приятелка съм на доктор Сонг Лий. Надявам се, че я помните.

– Доктор Лий? Как мога да забравя тази блестяща млада жена? Как е тя?

– Видяхме се вчера. Добре е. Работи с няколко мои колеги от НАМПД. Тя спомена един доклад, който ви е предала, докато е била в Харвард. Свързан е с един медицински феномен, наречен „Нюбедфордска аномалия”.

– А, да – каза Кодман. Гамей го чу да се смее. – Темата беше доста необичайна.

– Казахме на Сонг Лий, че ще бъдем близо до университета и тя помоли двамата със съпруга ми да минем и да вземем едно копие от доклада, защото е загубила оригинала.

Професорът нямаше причина да пази доклад на някой от стотиците студенти, на които е преподавал, но въпреки това каза:

– Обикновено не пазя доклади на мои студенти, но темата беше толкова странна, че го сложих в нещо, което наричам „Книга на мъртвите”, както Чарлс Форт беше определил темите, които не могат да бъдат нито доказани, нито оборени. Сигурен съм, че ще успея да го открия.

Гамей вдигна палец към Пол.

– Много ви благодаря, професоре! Ще сме при вас след малко повече от час, ако не възразявате.

Тя въведе адреса на кабинета му в телефона и после двамата с Пол излязоха от църквата. Няколко минути по-късно, напуснаха града и поеха на север.

18Американски писател на романи и къси разкази, най-известния му роман е „Моби Дик “

19Пъстърва (англ.) – Бел. прев.

20Треска (англ.) – Бел. прев.

Гласът на пилота изпълни кабината на „Ситейшън Х”.

– Съжалявам, че трябва да ви събудя, но наближаваме Понпей и след няколко минути ще кацнем. Моля да си закопчаете коланите!

Остин се прозя и погледна към Дзавала, който не би се събудил и от земетресение. После впери поглед през прозореца към пистата на остров Декетик и дългата километър и половина пътека, която я свързваше с главния остров. По небето се виждаха само няколко облачета.

– Добре дошла на Бали Хай! – каза Остин на Сонг Лий, която търкаше сънено очите си.

Лий повдигна объркано вежди. После допря нос до прозореца. Островът под тях беше почти кръгъл и заобиколен от тънък бариерен риф, обграждащ обширна наситеносиня лагуна. Гъсти зелени гори покриваха издигащият се високо над острова планински връх, а сред зеленината проблясваха множество водопади.

– Прекрасен е! – възкликна тя.

– Преди няколко години спирахме тук с един изследователски кораб на НАМПД – заразказва Остин. – Високият вулканичен връх се нарича Нана Лауд. Той е вдъхновил европейските изследователи да кръстят острова Възнесение. Струвало им се е, че се издига към небесата.

– Има ли място на планетата, на което не си бил? – попита Лий.

– Ако наблизо има океан, значи съм стъпвал на него – засмя се Остин. – Виж, оттук се виждат останките на стария град Нан Мадол, на югоизточния край на острова. Наричат го Тихоокеанската Венеция. Може да го разгледаме след като приключим с другата задача. Знаеш ли, ще те заведа да вечеряме на едно място с гледка към морето и ще те запозная със сакау. Това е местната огнена вода, която правят от пипер.

Сонг се загледа с любопитство в суровото лице на Кърт. Той се вълнуваше като ученик от това, че може да се върне на Нан Мадол. Фактът, че се беше нагърбил с непосилна задача и държеше в ръцете си съдбата на стотици хиляди хора, май не го притесняваше. „ Явно самоувереността е заразна“, помисли си тя, защото каза: