Клайв Къслър - Медуза

Очите на Кърт потънаха в естествената красота на Сонг.

– Щеше да е голяма загуба, доктор Лий – каза той. – Моля, седнете! Нямаме много време. Сигурно имате доста въпроси.

Сонг Лий се настани на дивана и огледа вътрешността на самолета с възхита. С впечатляващите си физически умения, ненатрапчива компетентност и умение да се присмиват в лицето на опасността, семейство Траут изглеждаха по-големи от живота. Но този среброкос мъж, с широките си рамене и сякаш изваяна от бронз фигура, беше още по-интригуващ. Изтънчените обноски на Остин не можеха да скрият смелостта и авантюризма му. А мургавият Дзавала имаше надъханото излъчване на принц на пиратите.

– Семейство Траут ми разказаха за нападението над батисферата – каза Лий. – Знаете ли къде се намира доктор Кейн?

– В безопасност, под закрилата на правителството. Снощи говорих с него и той ми разказа за работата на Боунфиш Кий и подводната лаборатория, която наричат „Селенията на Дейви Джоунс”.

Лий зяпна.

– Знаех, че има тайна лаборатория, разбира се – каза тя, – но не предполагах, че е под водата!

– Намира се в Тихия океан, в микронезийски води, на деветдесет метра под повърхността.

По деликатното лице на Лий се изписа изумление.

– Очаквах доктор Кейн да бъде оригинален – каза тя, – но не съм и подозирала, че ще е чак толкова оригинален .

Остин продължи.

– Работата на лабораторията и нейното местонахождение се пазеха в строга тайна, но въпреки това незнайно как е била отвлечена заедно с екипа и мисля, че изчезването ѝ, нападението над батисферата и опитът да ви похитят, са свързани. Доктор Кейн ми разказа за проекта „Медуза”. Какво точно правехте в лабораторията във Флорида?

– Аз съм вирусолог, специализирала съм епидемиология – каза Лий. – На Боунфиш Кий работех върху прогнозиране на възможното разпространение на епидемията и как най-добре да разпределим ресурсите и лабораториите за производство на ваксината.

– Това ви прави много важна част от проекта.

– Да, предполагам. Ваксината би била безполезна без стратегия как да се доставя. Все едно генерал да изпраща войниците си в битка, без да има план.

– Какво би станало с проекта, ако ви бяха отвлекли?

– Щеше да продължи – вдигна тя рамене. – Планът е почти изцяло готов. Чакаме само да бъде синтезирана ваксината. Но след изчезването на лабораторията, шансът това да се случи е нищожен.

– Не губете надежда, доктор Лий. Много хора са се заели с откриването ѝ. Джо и аз сме тръгнали към Микронезия, за да помогнем в търсенето.

Лий се загледа в картата, която лежеше на масата.

– Ще ходите до Понпей? – попита тя.

– Така изглежда – каза Остин. – Били ли сте там?

– Не, но островът е бил епицентър на смъртоносна епидемия, покосила китоловната флотилия в средата на деветнайсети век. Това е значимо събитие.

– Защо, доктор Лий?

– В Медицинския факултет в Харвард под ръководството на професор Кодман писах доклад, който се основаваше на статия, която бях чела в едно старо списание за медицина. Лекарят, който беше написал статията, беше събрал информация за група китоловци от Ню Бедфорд, които не са боледували през по-голямата част от своя изключително продължителен живот.

Остин се опита да погледне часовника си без никой да забележи. Той не се интересуваше от странни медицински феномени. Звукът от загряващите двигатели на самолета му осигуриха удобно измъкване.

– Беше ми много приятно да се запознаем – каза той. – Скоро ще отлитаме, така че...

– Чуйте ме, господин Остин! – каза Лий, като се опитваше да надвика двигателите.

Кърт се усмихна от нейната неочаквана твърдост.

– Продължете, доктор Лий, но моля ви, бъдете кратка.

Тя кимна.

– Всички мъже от изследването са били от екипажа на китоловния кораб „Принцес”. Разболели са се след като са спрели в Понпей.

– Все още не виждам връзката с лабораторията...

Беше ред на Сонг Лий да покаже нетърпеливост.

– Отговорът е пред вас, господин Остин! Всички на борда са оцелели! Ако това не може да ви привлече вниманието, може би следващия факт ще го направи. Симптомите на болестта са почти идентични със симптомите на последната епидемия. Моряците е трябвало да умрат, но вместо това са се радвали на крепко здраве до края на живота си. Някакси са били излекувани.

– Да не твърдите, че това, което е вдигнало китоловците на крака, може да се приложи и при новия вирус? – попита Остин.

– Именно!

Мислите на Остин запрепускаха. Група китоловци са доживели до дълбока старост след пътуване до Микронезия, районът, в който живее синята медуза. Той свърза всичко това с думите на Кейн, че отровата поддържа плячката в превъзходно здраве, докато медузата не е готова да ги изяде. Той погледна към своите колеги.