Клайв Къслър - Медуза

„ПОДВОДЕН ХАБИТАТ И ОБСЕРВАТОРИЯ НА АМЕРИКАНСКИЯ ФЛОТ”

Дзавала вдигна очи от чертежите.

– Това е планът на „Селенията на Дейви Джоунс” – каза той, а тъмните му очи блестяха от вълнение.

Остин кимна.

Много внимателно, Дзавала разгърна чертежите върху масата. Той разгледа съсредоточено всеки детайл от сферите и свързващите ги коридори, така както някои мъже попиват снимка на разсъблечена жена. Като гениален конструктор на десетки подводни апарати за НАМПД, той обърна особено внимание на плановете на транспортната совалка и подводниците за събиране на проби от дъното. След няколко минути вече имаше изградено мнение, от гледна точна на морски инженер, който много пъти се е сблъсквал с предизвикателствата на теченията, дълбочината, налягането и солената вода.

– Гениално! – каза Дзавала с нескрито възхищение. Той повдигна вежди. – Трудно е да повярвам, че нещо толкова голямо може да изчезне.

– Конструкцията на лабораторията е направила отвличането възможно – отвърна Остин. – Както виждаш, тя е проектирана като мобилна подводна обсерватория. Лейтенант Кейси каза, че инженерите на флота са построили отделните части на сушата, пренесли ги навътре в морето чрез специално проектирани шлепове, после сглобили детайлите и ги спуснали на дъното. Внедрили са специална плавателна система, а сферите и коридорите са подсилени, за да може лабораторията да се премества, без да се разпадне. Комплексът разполага и със стабилизираща система, за да остава в хоризонтално положение по време на преместването.

Дзавала извади химикалка от джоба на ризата си и я постави върху чертежа.

– Представи си, че това е подводница или голям подводен апарат – каза той. – Закачат лабораторията, задействат системата до неутрална плаваемост и я отнасят.

– Великите умове мислят еднакво – каза Остин. – Руското правителство се опитва да продаде своята флотилия „Тайфун”-и, които да бъдат използвани за транспортиране на големи товари в Арктика. Може да са си намерили купувач.

– Това решава само част от загадката – каза Дзавала. – Щом това е толкова голяма тайна, как похитителите на „Селенията на Дейви Джоунс” са разбрали къде се е намирала лабораторията?

– Охраната на лабораторията е била поверена на частен подизпълнител – обясни Остин. – Това може да е било слабото звено. Флотът е разговарял с началниците на поддържащия кораб. Лейтенант Кейси каза, че екипът бил помолен от охранителната компания да изпрати свой представител в лабораторията малко преди нападението. Казаха, че бил приятен мъж с южняшки акцент. Пелпс, разбира се.

– Той призна, че е отвлякъл лабораторията – продължи Остин. – Но това, което ни спести, беше, че представителят на компанията, който е дал разрешение за неговото посещение, е бил убит в автомобилна катастрофа. Предполагам, че е бил принуден да снабди Пелпс с карта за достъп и после е бил отстранен.

– Много удобно съвпадение – каза Дзавала. – Какво е било последното местонахождение на лабораторията?

Остин извади карта от плика и я разгъна на масичката. Зона от Тихия океан, близо до микронезийския остров Понпей, беше очертана с черен молив.

Дзавала се облегна назад и скръсти ръце зад тила си.

– Чудно, това много ни помага – отбеляза той с кисела физиономия. – Ще минат месеци, преди да открием лабораторията.

– Сандекър предупреди, че трябва да приключим за по-малко от седемдесет и два часа – напомни Остин.

– Учудвам се, че старият морски вълк не е поискал междувременно да решим проблема със световния глад и енергийната криза.

– Не му вкарвай идеи в главата – засмя се Остин. – В почивката ни за кафе ще ни накара да почистим океаните.

Звукът от приближаващи реактивни двигатели наруши сутрешната тишина. Остин се изправи и отиде до вратата. Самолет на НАМПД се движеше бавно по пистата към хангара. Двигателите заглъхнаха и на стълбичката се появиха три фигури. Остин разпозна високата дългуреста фигура на Пол Траут и червената коса на Гамей, но не беше виждал азиатката, която вървеше до семейство Траут.

Остин посрещна двамата съпрузи и предупреди Пол да наведе глава, когато влиза в кабината. Той поздрави азиатката с дружелюбна усмивка.

– Вие трябва да сте доктор Сонг Лий – каза Кърт. – Аз съм Кърт Остин. Това е Джо Дзавала. Със семейство Траут сме колеги в НАМПД. Благодаря ви, че дойдохте във Вашингтон.

– А аз ви благодаря, че изпратихте Пол и Гамей в Боунфиш Кий, господин Остин – отвърна Лий. – Ако не бяха пристигнали навреме, сега щях да съм мъртва.