Клайв Къслър - Медуза

– Какво знаеш за Боунфиш Кий?

Ю го погледна с празен поглед, който не можеше да бъде симулиран.

Остин знаеше, че Ю знае повече отколкото казва и се намира много по-високо в йерархията на Триадата, отколкото признава, но престана с въпросите си.

– Засега приключих.

– Може ли да си вървя? – попита Ю.

– След като си поговорим още малко – каза Лайънс, – ще те върнем в града. Но това не е краят.

– Съгласен съм – каза Ю, – да говорим.

– Добре – отвърна тя. – Ти ще шпионираш Триадата. Ако заподозрем, че ни мотаеш, ще използваме нашите хора в Хонг Конг, за да пуснем информация, че си предател.

– Това не би било много здравословно – каза Ю. – Ще го направя.

Те продължиха да го разпитват още известно време, докато не решиха, че вече няма какво да научат. Отново му залепиха очите и устата и го откараха обратно в сградата „Хувър”. Там махнаха лепенките и го оставиха на тротоара. После се върнаха в НАМПД.

– Главата ми се върти – каза Кейтлин Лайънс. – Какво се случи?

– Триадата „Пирамид” е създала вирус на инфлуенца, с който искат да свалят китайското правителство – каза Остин. – Отвлекли са лабораторията, която е разработвала ваксина срещу вируса и щом Триадата успее да постигне политическите си цели, „Пирамид” ще започне да продава ваксината по целия свят и ще спечели милиарди.

– Стотици хиляди хора може да умрат, преди това да се случи – каза Кейт.

– Мислиш ли, че на някой от „Пирамид” му пука? – попита Кърт.

– Не и от това, което видях. Откъде ще започнем?

– Помоли отдела за азиатска престъпност да открие „Призрачните дяволи“. Докато се занимаваш с това, аз и Джо ще опитаме да намерим лабораторията.

– Какво да правя с Чарли Ю?

– Използвай го, а после се отърви от него.

– Планът ми харесва – усмихна се дяволито тя.

Лайънс ги остави пред сградата на НАМПД. Остин и Дзавала се разделиха, за да си опаковат багажа и се разбраха да се срещнат на летището.

Кърт погледна телефона си, докато караше към вкъщи. Беше го оставил в колата, когато влезе във фабриката за курабийки. Изслуша гласовото съобщение от Пелпс, в което той му заявява, че е агент на ФБР. Поне едно нещо, което Ю им каза, се оказа вярно.

Остин затвори телефона и натисна педала на газта.

Времето, както винаги, се беше превърнало в негов враг.

В три часа сутринта син джип спря пред хангар на Националното летище „Рейгън” и паркира до изящен реактивен самолет „Чесна Ситейшън Х”, с черен надпис „НАМПД” върху синия корпус. Остин и Кейси слязоха от джипа и лейтенантът му подаде един голям найлонов плик.

– Този пакет съдържа всички детайли за мисията, за която говорихме дотук – каза Кейси. – Успех, Кърт! И си отваряй очите на четири за акули.

– Благодаря, лейтенант – отвърна Остин, докато си стискаха ръцете, – но предпочитам човекоядците с гръбна перка пред политиците с остри зъби и правителствените бюрократи.

Кейси му се усмихна разбиращо.

– Ще държа средството против акули под ръка, Кърт.

– Мисля, че във Вашингтон ще е по-подходящо едно по-различно средство, но все пак успех.

Остин извади багажа си от джипа и го подаде на мъжа, който товареше самолета. Тръгна към стълбичката за качване и замръзна. Зад гърба му чифт фарове блеснаха в корпуса на самолета и се разнесе оглушителна салса. Червеният корвет на Дзавала летеше по пистата със свален гюрук.

Колата наби рязко спирачки до хангара и Дзавала им махна отвътре. Остин поклати глава. Сякаш за да балансира мекия си маниер на говорене, приятелят му никога просто не пристигаше на дадено място, а се появяваше с гръм и трясък. Остин му махна, качи се в луксозната кабина на самолета и сложи плика на Кейси на масата за кафе. След това отиде в пилотската кабина, за да поговори с пилота. В това време Дзавала вдигна гюрука на кабриолета, взе си раницата и се качи на борда. Тъкмо се бе настанил удобно, когато Остин се подаде от пилотската кабина.

– Движим се по график – информира го той.

Седалките в самолета и мекият диван бяха покрити с бежова кожа и можеха да се превръщат в легла. Дзавала се опъна в едно луксозно кресло, прозя се и попита:

– Някаква идея къде отиваме?

Остин се просна на дивана и взе плика от масата. После го вдигна, за да може Дзавала да прочете надписа „Строго секретно” върху него.

– Ето ги заповедите – обяви той.

Кърт счупи печата и извади отвътре дебел куп листове. Взе първата страница, която беше пълна с чертежи и я подаде на Дзавала. Той ги погледна и прочете написаното с дебели черни букви: