Клайв Къслър - Медуза

– Знаеш ли, че до няколко дни вирусът ще достигне до големите ви градове?

– Беше въпрос на време, каквото и да предприеме правителството. Колкото повече хора, толкова по-весело.

Остин се загледа в призрака.

– Готови сте да унищожите хиляди от вашите сънародници, за да създадете неприятности на правителството? – попита удивено той.

– Вие знаете много, а в същото време малко – каза тя. – Какво ако убием няколкостотин, а дори и няколко милиона китайци? Ние сме повече от един милиард. Една епидемия би била по-ефикасно средство за контрол на населението, отколкото правилото „всяка двойка само с по едно дете”.

– Няма да можете да удържите вируса, дори и с ваксината, която разработват в лабораторията. Ще се разпространи прекалено бързо. До седмица ще е във всяка страна.

– Не мислите ли, че смъртта на милиони души ще бъде най-убедителната причина хората да си купят нашата ваксина? – попита тя. – Търсенето определя предлагането.

– Трябва да си побъркана, за да си помислиш, че такава схема ще проработи.

– Нашите лидери са побъркани. „Пирамид” принадлежи на рода ни от поколения. И предишни правителства са се опитвали да разрушат организацията, но са си платили скъпо за това. Били сме тук много преди днешните така наречени лидери да бъдат родени. Няма да позволим да бъдем изхвърлени в кошчето на историята.

Фигурата на масата започна да блести още по-ярко, докато обвиняваше разпалено китайското комунистическо управление за това, че има наглостта да обяви война на една организация, съществуваща от стотици години.

Дзавала гледаше запленено жената.

– Кърт – прошепна той, – мога да погледна през нея. Виж ѝ дясната ръка, тази, с която ръкомаха.

Остин се загледа в ръката на китайката. През плата на широкия копринен ръкав, успя да зърне за миг тухлената стена зад нея.

– Прав си – каза той. – Тя е проекция, също като Макс. – Остин имаше предвид прякора, който Ирам Йейгър беше дал на една холографска персонификация, създадена от неговия интерактивен компютър.

Жената-дракон забеляза усмивката на Остин и прекъсна тирадата си.

– Вие сте странен човек, господин Остин. Не се ли страхувате от смъртта?

– Не и от някой, който не е по-истински от нарисуван герой.

– Достатъчно! – изръмжа тя. – Ще ви покажа колко съм истинска. Брат ми, Чанг, очаква вашето пристигане. Той ще се погрижи смъртта ви да е дълга и болезнена.

Тя заповяда нещо на китайски и охранителите се раздвижиха.

– Чакай малко! – извика Остин. – Ами ако успея да ви доведа доктор Кейн?

Тя издаде втора заповед и мъжете замръзнаха на място.

– Вие казахте, че Кейн е под защита на правителството – напомни тя, – и не може да бъде открит.

– Излъгах... Често го правя.

– Вярно е – намеси се Дзавала. – Кърт е един от най-големите лъжци, които познавам.

Остин погледна Джо укорително и той веднага разбра, че малко е прекалил.

– Разрешете ми да се обадя по телефона – каза Остин, поглеждайки към Жената-дракон, – и ще го имате.

Остин се опитваше да спечели време, надявайки се да убеди похитителите да го освободят от стола. Неговият план беше да се добере до оръжие. Шансът не беше голям, но не разполагаше с други възможности.

– Усилията ви са безплодни, господин Остин – каза тя. – Вече не ме интересува дали Кейн ще живее или ще умре. Неговият проект е почти завършен и повече не се нуждаем от услугите му... Сбогом!

Остин помисли, че „Призрачните дяволи“ отново ще тръгнат към тях, но вместо това те вдигнаха оръжията на нивото на гърдите си и се загледаха в задната част на склада.

Холограмата затрептя.

– Какво е това? – попита тя.

В отговор се дочу един силен глас.

– Говори ФБР! Хвърлете оръжията и излезте с вдигнати ръце.

Гласът беше на жена, говореща през мегафон.

Гордън Пелпс стоеше настрана и наблюдаваше диалога между Остин и холограмата. Изведнъж излезе от сенките и застана под светлината на прожектора. Той заповяда на „Призрачните дяволи“ нещо на китайски, а след това се обърна към Остин и Дзавала на английски:

– Не се отдалечавайте, момчета!

Пелпс и охранителите се затичаха към вратата към задната рампа.

Остин и Дзавала се спогледаха.

– Сега е моментът! – каза Остин.

Той изви китката си в белезниците, стана от стола и започна да го влачи след себе си, приближавайки се към Жената-дракон. След няколко стъпки, вдигна стола до гърдите си, така че краката му да сочат право напред.

Дзавала го следваше плътно и направи същото със своя стол.