Клайв Къслър - Медуза

Пол се върна в караваната. Докато разказваше на Гамей за подозрителната лодка, телефонът му звънна. Той погледна към екрана. Остин се обаждаше да провери как е Гамей.

– В момента съм във Флорида – каза Траут. – Гамей е добре, но имахме малко неприятности на Боунфиш Кий.

– Какви неприятности?

– Нападнаха Гамей и доктор Сонг Лий, един от учените, която работи върху нещо, наречено „синя медуза”.

– Трябва да говоря с доктор Лий – каза Остин. – Обади се на НАМПД и им кажи веднага да изпратят самолет да ви вземе. С Джо ще напуснем града след няколко часа. Чакайте ме на летището.

– Веднага ще се заема.

– Благодаря! Трябва да те помоля за още една услуга. – Той продиктува на Траут един телефонен номер. – Обади се на Кейт Лайънс, приятелката на Джо от ФБР, и ѝ предай моите извинения, че не я доизслушах. Кажи ѝ, че отивам до фабриката за курабийки с късметче „Успех” във Фолс Чърч. Трябва да затварям.

Секунди по-късно, Траут вече предаваше съобщението му на Лайънс, която благодари и затвори. Докато набираше номера на транспортния отдел на НАМПД, той каза:

– Довечера отлитаме за Вашингтон. Кърт иска час по-скоро да говори със Сонг Лий.

Гамей поклати глава.

– Инстинктите на Кърт и този път не го подведоха – каза тя. – Той ме посъветва да внимавам за нещо странно на острова.

– По-странно от това едва ли можеше да се случи – отвърна Пол.

Гамей погледна спящата китайка, спомняйки си как се отърваха на косъм от смъртта и после се взря в сериозното лице на своя съпруг.

– Благодаря ти, че дойде!

16Верига луксозни хотели – Бел. прев.

17Един от рицарите на Кръглата маса – Бел. прев.

Няколко минути преди Остин да се обади на семейство Траут, той мина с колата си покрай корвета на Джо, паркиран до часовниковата кула на търговския център „Идън” и си помисли, че Дзавала сигурно да е имал сериозна причина да остави своята гордост без надзор. Той зави по булевард „Уилсън” и се включи в трафика, който се движеше с мъчително бавна скорост. Най-накрая градските молове и квартали постепенно свършиха и Остин навлезе в една индустриално-търговска зона.

Монтираният в колата GPS показваше, че се намира на една пресечка от целта. Преценявайки, че синият „Чероки” може да привлече нежелано внимание, Остин го паркира в една уличка между две сгради. После стигна пеш до предния портал на фабриката за курабийки с късметче „Успех”. Паркингът беше празен и единствената светлина идваше от процепа над вратата на офиса.

Порталът беше заключен. Остин заобиколи металната ограда и стигна до задната врата. Той я отвори и се озова на товарна рампа на гърба на сградата. Мижава крушка разпръскваше тъмнината. Кърт се стараеше да стои колкото се може повече в сенките.

Зачуди се дали е на правилното място, но съмненията му бързо изчезнаха, когато иззад един контейнер за боклук изникна фигура на човек и заслепи Остин с мощен фенер.

Чу се плътен глас:

– Не мърдай, войниче! Горе ръцете!

Остин спря и изпълни заповедта. Той по-скоро почувства, отколкото видя някой да се промъква зад гърба му и усети как пистолетът му излиза от кобура.

– Така е по-добре – каза гласът. – Обърни се... много бавно! Ще ти дам един приятелски съвет. Тези момчета се наричат „Призрачните дяволи” и не се шегуват. На твое място не бих се закачал с тях.

Шест други фигури изскочиха от сенките.

– Ти призрак ли си, или дявол? – попита Остин.

Мъжът се приближи.

– Аз съм просто човек, който си върши работата. Името ми е Пелпс. – Той насочи светлината от фенера към лицето си, а зловещата му усмивка наподоби маска за Хелоуин. – Това място е пълно с камери. Дори молец не би могъл да прехвръкне, без да бъде засечен. Следим те, откакто се приближи до предния вход. Благодаря ти, че улесни работата ми.

– За нищо. Но откъде знаеш, че не съм искал да бъда заловен?

– Не знам, затова много внимаваме с теб.

– Къде е Джо? – попита Остин.

Пелпс насочи светлината на фенера към вратата на рампата.

– Натам! – каза той.

Вратата се вдигна. Пелпс тръгна по стълбите на рампата и избута Остин в някакъв тъмен склад. После натисна една ръчка и пространството се изпълни със светлина. Голямото помещение беше празно, с изключение на купчина смачкани кашони до една стена и два стола, сложени един до друг, и обърнати към параван.

– Бизнесът с курабийки явно не върви – отбеляза Остин.

– Това е прикритие – отвърна Пелпс. – Мястото се използва предимно за настаняване на нелегални емигранти. Освен това се съмнявам, че искаш да знаеш какво те чака в бъдеще. Момчетата, с които работя, не са много доволни от теб.