Клайв Къслър - Медуза

Гамей хвана ръката на Лий.

– Мисля, че е по-добре да започнеш от самото начало.

Лий помълча известно време и заразказва историята си.

Била родена в голям град в Китай, имала отлични оценки като студентка, спечелила стипендия от китайското правителство и заминала да учи в САЩ. Отблизо видяла опустошителното въздействие на някои болести върху най-бедните жители на Китай и искала да помогне с нещо. Специализирала имунология в Медицинския факултет на Харвард и известно време практикувала в болница в Масачузетс.

Като се върнала в Китай, започнала работа към една правителствена програма за подобряване на здравеопазването в най-бедните квартали. Работата била насочена предимно към превенция, ваксинация на населението и унищожаване на източниците на зарази във водата и въздуха. Успешната ѝ работа в тази програма ѝ осигурила място в болницата, където работела по времето на епидемията от ТОРС.

Накрая, Лий разказа на Гамей как била прокудена в провинцията, след като поставила под въпрос реакцията на правителството спрямо болестта, и как после я върнали при появата на новия вирус и я командировали на Боунфиш Кий. Тук тя трябвало да работи върху разработването на ваксина, съдържаща вещество от един морски организъм.

– Синя медуза?

– Точно така! – На лицето ѝ се изписа изненада. – Роднина е на изключително отровната морска оса. Откъде знаеш за това?

– Досадих на доктор Мейхю и той ми показа лабораторията.

– Учудвам се, че ти е позволил да я видиш – каза Лий. Те се взря в Гамей, сякаш я виждаше за пръв път. – Току-що осъзнах, че не знам коя си.

– Аз съм морски биолог и работя в НАМПД. Пристигнах на Боунфиш Кий, защото се интересувам от океанска биомедицина.

– Доколкото разбрах, се интересуваш повече от мен – каза Лий.

– Просто така се случи – обясни Гамей.

Лий се усмихна.

– Звучиш като китайски философ, доктор Траут. Както и да е, радвам се, че си се заинтересувала от мен, иначе сега нямаше да съм тук.

– Доктор Мейхю каза, че синята медуза е нов вид.

– Точно така. По-голяма и агресивна от морската оса. След като се преместихме в новата лаборатория, трябваше да използваме генно инженерство, за да създадем по-мощен токсин.

– Не знаех, че има друга лаборатория – каза Гамей.

– Защото беше тайна. Нарекоха я „Селенията на Дейви Джоунс”. Доктор Кейн и помощничката му, Луис Мичъл, напуснаха Боунфиш Кий и взеха няколко учени и техници със себе си. Доктор Мейхю и останалите от екипа останаха, за да се уверят, че няма пропуски в първоначалното изследване. Аз разграфявах възможното разпространение на вируса и как най-успешно можем да го ограничим.

– Колко ефикасен беше лекът, извлечен от отровата? – попита Пол.

– Отначало, действието му беше ограничено – отговори Лий. – Токсинът на медузата е изключително непредсказуем. И най-малкото количество може да убие човек и в началото повече опитни животни умираха. Тогава постигнахме изключителен пробив в идентифицирането на молекулярния строеж на микроба, отделящ токсина. Бяхме на косъм да го синтезираме. Следващата стъпка бяха клиничните тестове.

Клепачите на Сонг Лий се притваряха, докато говореше, и Гамей ѝ предложи да легне на дивана. После двамата с Пол излязоха от караваната. Отвън ги обгърна топлината на нощта.

– Благодаря ти, че дойде да ни спасиш, Галахад 17 – каза нежно Гамей.

– Съжалявам, ако аз и господин Дули сме пристигнали в последния момент – отвърна Пол. – Какво мислиш за историята на Сонг Лий?

– Знам със сигурност, че не си е измислила мъжа, когото уби, нито неговите приятелчета, така че предполагам, че и останалото е истина.

– Ще говоря с Дули. Може той да попълни празните полета в историята.

Траут пое към кея и надуши дима от пурата на Дули, още преди да го види. Понечи да го заговори, но той му направи знак да замълчи. Пол се заслуша и успя да чуе шум от двигател на лодка, която идваше по канала. Дули изгаси пурата с крак, сграбчи Траут и го завлече зад купчина дървени кутии от риба.

Звукът се приближаваше и носът на една лодка се показа в канала. Движеше се бавно, прожекторът ѝ кръстосваше напред-назад и тя стигна до края на канала, където направи обратен завой и се насочи към открито море.

Пушката на Дули проследи лодката, докато звукът от двигателя ѝ не заглъхна напълно. Той си запали нова пура.

– Ще остана на пост, но мисля, че е по-добре доктор Лий да не остава тук – каза той.

– Съгласен съм с теб – отвърна Траут.