Клайв Къслър - Медуза

Остин се съгласи, че вероятността да живее дълго и щастливо не беше голяма. Освен Пелпс, той беше пазен и от азиатци със сурови лица, всички между двайсет и трийсетгодишни, облечени в черни анцузи и маратонки. Около главите им бяха вързани ленти. Изглеждаха опасно непредсказуеми, но от самоуверения начин, по който подмятаха оръжията си, му се сториха и много недисциплинирани.

Пелпс беше висок мъж, наближаващ петдесетте. Беше облечен с дънки, ботуши „Док Мартенс” и черна тениска, от която се подаваха мускулестите му ръце. На главата си носеше бейзболна шапка с надпис „Американски морски тюлени”. В ръцете си държеше револвера на Остин и го разглеждаше с възхита.

– Добър е! – каза той.

– Благодаря. Кога ще ми го върнеш?

Пелпс се захили, мушна пистолета в кобура и после го закачи на колана си. После погледна часовника си и повика двама от „Призрачните дяволи”. Те минаха през врата, водеща до предната част на сградата и след минута се върнаха с Дзавала. Накараха го да седне на един от столовете. Същото направиха и с Остин. После двамата мъже бяха завързани с белезници за облегалките.

Лицето на Дзавала беше изцапано със засъхнала кръв, но въпреки това успя да се усмихне на Остин.

– Здравей, Кърт, радвам се, че дойде неканен на купона. Време ли е да си ходим?

– Ще трябва да попиташ господин Пелпс. Добре ли си?

– Чарли Ю ме подмами тук и някои от тези момчета използваха лицето ми като боксова круша, но мисля, че нямам нищо счупено.

– Няма да забравим да им се отплатим за гостоприемството.

Дзавала се усмихна с разкървавените си устни.

– Точно това харесвам в теб, Кърт. Чашата винаги е наполовина пълна. Опа...

В този момент складът отново потъна в мрак. След няколко секунди, точно над главите им се включи прожектор и те се оказаха в центъра на кръг от ярка бяла светлина. Втори прожектор светна на около седем метра от мястото, на което се намираха.

Параванът беше изчезнал и сега се виждаше маса, покрита със зелено сукно. Зад нея седеше жена, която внимателно оглеждаше двамата мъже от НАМПД. Беше облечена в тъмновиолетов костюм от две части и мантия в същия цвят, наметната на раменете ѝ. Тъмната ѝ коса беше разделена по средата, а високите, извити вежди, очертаваха евразийското ѝ лице.

Остин се загледа в жената, сякаш не можеше да повярва на очите си.

– Може да ти прозвучи откачено – прошепна той, – но аз я познавам ! Това е Жената-дракон.

– Виждал съм и по-зле изглеждащи дракони. Защо не ме запознаеш с нея?

– Не съм убеден, че ще мога, Джо. Жената-дракон не съществува.

Дзавала се обърна към Остин и го погледна сякаш приятелят му беше откачил.

– Аз съм този, на когото му пораздрънкаха мозъка – заяви Дзавала. – Тя ми изглежда доста истинска.

– И на мен, Джо, но Жената-дракон е герой от комикс. „Тери и пиратите”... Типичната фатална жена. Баща ми често ми го четеше, когато бях малък. Тя винаги създава неприятности. Проклятие! Как ли се казваше?

Устните на жената се огънаха в усмивка.

– Името ми е Лай Чой Сан – каза тя с глас, който щеше да звучи прелъстително, ако не беше толкова лишен от емоция. – Браво, господин Остин! Малцина са хората, които знаят, че имам и друго име. Очаквах тази среща с нетърпение.

– Де да можех да кажа същото – отвърна Остин. – След като вече станахме добри приятели, може би ще ни кажеш защо ни покани тук.

Беше му трудно да повярва, че разговаря с герой от комикс. Следващата стъпка бе да си общува със Заека Роджър.

– Като начало, искам да ми кажете къде се намира доктор Кейн – започна тя.

Остин сви рамене.

– Кейн е под защита на правителството. Не мога да ти кажа къде го държат. Очевидно някой се опитва да го убие.

– Наистина ли? – измърка тя. – Кой би искал да причини това на гениалния доктор?

– Същите хора, които отвлякоха лабораторията, разработваща ваксина от отровата на една медуза.

Жената го погледна с изпепеляващия си поглед и лицето ѝ почервеня от гняв. Остин прие, че това е някакъв ефект.

– Това, което не знаете – каза тя, – е че „Пирамид” създаде новия вирус. Наша фармацевтична компания правеше експерименти с ваксината за инфлуенца, предназначена за световния пазар и по невнимание създаде по-опасния и адаптивен щам. Те искаха да го унищожат, но по-умните глави надделяха.

– Защо умните глави не са попречили на вируса да се разпространи?

– Стана случайно. Щяхме да изчакаме, докато не разработим антидота, който щяхме да раздадем първо на членовете на моята организация. Разбирате ли, вирусът се вписваше в нашия по-мащабен план за дестабилизиране на правителството. Епидемията от ТОРС почти свали китайските лидери от власт. Замислете се как щеше да реагира обществото на тяхната безпомощност да се справят с още по-смъртоносен вирус. Тогава „Пирамид” щеше да се намеси и да спаси народа. В замяна, ние щяхме да се сдобием с власт и богатство. Можехме дори да заемем мястото на китайското правителство.