Клайв Къслър - Медуза

– Втора мигаща звезда се появи в покрайнините на града, на няколко километра от първата. Уилмът увеличи картата и премина на сателитно изображение. Звездата блестеше върху дванайсетина правоъгълници, очевидно покриви на големи сгради. Той приближи още.

– Прилича на индустриален комплекс – каза Уилмът. – Всички сгради са горе-долу еднакви.

– Ще ми трябва адрес – заяви Остин.

Уилмът натисна едно копче и на екрана се появи надпис „Успех – Фабрика за курабийки с късметче“. Той се засмя и каза:

– Явно обича китайска храна.

Остин благодари на Уилмът и слезе с асансьора до подземния паркинг. Докато шофираше покрай река Потомак, той откри номера на Кейтлин в своя телефон. Тя незабавно позна гласа му.

– Явно това е най-щастливата ми седмица – каза тя. – Двамата най-красиви мъже в НАМПД ми се обадиха. Как си, Кърт?

– Малко се притеснявам за Джо. Знаеш ли нещо за акция на ФБР срещу азиатска банда, включваща Чарли Ю?

– Няма такова нещо, Кърт. Чарли е гост на бюрото. Той получава информация за операциите ни само когато преценим, но в момента не правим нищо подобно.

– Така си и помислих – каза Остин. – Благодаря ти за помощта, Кейтлин.

– Какво по дяволите...

Остин затвори и въпросът ѝ остана недовършен. Като шофираше с една ръка, той бързо въведе адреса, който Уилмът му даде във вградения в таблото на колата GPS.

След това бръкна под седалката и извади един кобур, в който имаше револвер „Боуен”, сложи го на седалката до себе си и натисна газта.

Старата каравана на Дули, разположена до канала Пайн Айлънд не беше петзвезден хотел, но си имаше своите предимства, които не можеха да бъдат открити дори в „Четирите сезона” 16.

Пайн Айлънд беше на няколко километра от Боунфиш Кий. Караваната имаше изглед към океана. Дули Грийн седеше на един градински стол в края на рушащ се кей, захапал остатък от пура. В скута му лежеше пушка 16-ти калибър, а той си отваряше очите за неприятности.

Малко по-рано Дули беше успял да докара лодката до брега, без да включва светлините ѝ, разчитайки на това, че познава отлично морето в района. Включи ги чак като навлезе в един канал, от двете страни на който имаше множество каравани. Докато лодката приближаваше кея в пълна тишина, защото Дули беше загасил мотора, Гамей се обърна към Пол.

– Преди да се пръсна от любопитство, моля те, кажи ми как успя да прелетиш от единия край на континента до другия точно навреме, за да спасиш две дами, изпаднали в беда.

– Кърт се обади и каза, че може неволно да те е изложил на опасност. Не можах да те открия по телефона, затова зарязах семинара и веднага отлетях за Флорида.

– Как се свърза с Дули?

– Извадих късмет, всъщност той се свърза с мен – каза Пол. – Обикалях кея в Пайн Айлънд и търсех превоз до Боунфиш Кий. Проверявах лодките и отчаяно се надявах някой да е оставил ключ на таблото, когато Дули ме видя и ме попита какво правя. Когато споменах твоето име, той веднага се съгласи да ме закара на острова. После забеляза, че двата каяка липсват и се досети къде може да сте отишли.

– Благодаря ти, Дули! – каза Гамей– и го целуна по бузата. – Вероятно се чудиш какво става тук.

– На това място човек бързо научава, че е най-здравословно да си гледа в своята паница, доктор Гамей, но признавам, че съм малко любопитен какво точно става.

– Не си единственият.

Гамей погледна Сонг Лий, която се беше свила на седалката.

Дули върза лодката и поведе тримата към караваната. Извади диетични коли от хладилника и ги раздаде заедно с пакет бисквити „Голдфиш”. Без да каже нито дума, той извади пушката си от един заключен шкаф и отиде на кея, за да пази.

Сонг Лий и семейство Траут влязоха в караваната и седнаха около пластмасовата кухненска маса. Сонг глътна колата си на един дъх и се загледа в празното пространство.

Гамей усети, че Лий е в шок от преживяното.

– Всичко е наред! – каза ѝ мило тя. – Вече си в безопасност!

Лий обърна глава и Гамей видя, че очите ѝ са пълни със сълзи.

– Аз съм лекар – прошепна Лий. – Би трябвало да спасявам животи, а не да ги отнемам!

– Ти спаси нашите животи! – каза Гамей. – Онзи мъж и неговите приятели щяха да убият и двете ни.

– Знам, но въпреки това...

– Имате ли някаква представа кои може да са били? – попита Пол.

Лий избърса сълзите с опакото на ръката си.

– Каза, че са ме следели от дни – заразказва тя. – Той ме чакаше там, където бях оставила каяка си и ме принуди да вляза в къщата. Чакахме някакви хора да дойдат и да ме отведат. Умолявах го. Започнахме да спорим. Тогава грабнах ножа и побягнах.