Клайв Къслър - Медуза

– Е? – попита неочаквано Кейн.

– Ще направя каквото мога, но ще трябва да бъдеш напълно искрен с мен, Док. Никакви тайни! А и искам да имам постоянна връзка с теб.

– Разчитай на пълното ми съдействие, Кърт! – Докторът погледна към телохранителите си. – Моите бавачки ми дават знак. Трябва да тръгвам. Те мислят, че има цяла армия от убийци, които чакат отвън, за да ме очистят.

– Не ги съди прекалено строго, те просто се опитват да запазят живота ти. Аз ще платя сметката.

Кейн написа един номер, на който може да бъде открит. Остин не отлепи очи от Кейн, докато той напускаше ресторанта, следван от двамата си телохранители. После махна на Ставрос да донесе сметката.

Лейтенант Кейси чакаше пред ресторанта. Този път Остин се качи, без да чака покана.

– Радвам се да те видя отново, лейтенант.

Кейси му подаде един телефон и Кърт чу гласа на Сандекър.

– Доктор Кейн обясни ли ти каква е ситуацията, Кърт?

– Разказа ми за синята медуза и за изчезналата лаборатория.

– Чудесно! Ще стане много страшно, ако не открием лабораторията и не произведем ваксината. Трябва да намериш „Селенията на Дейви Джоунс”. Ще ти осигуря подкрепата на целия проклет флот.

– С колко време разполагаме, адмирале?

– Според компютрите на Центровете за контрол и превенция на заболяванията вирусът ще достигне големите градове в Китай след седемдесет и два часа, считано от полунощ. До няколко седмици ще бушува из целия свят.

– Значи все още имаме време?

– Не съвсем. След като напусне границите на Китай, заразата ще стане неудържима. Президентът събира Националната гвардия, за да може, ако се наложи, да обяви, че страната е в ситуация на тревога.

– В такъв случай, ще приема всяка помощ, която можете да ми предоставите, сър.

– Ако ти трябва нещо, незабавно се свържи с мен или Кейси. Не си губи времето да минаваш през посредници. – Гласът му омекна. – Успех, Кърт! И поздрави онзи твой похотлив мексикански приятел.

Остин върна телефона на Кейси.

– Кога ще тръгнем, лейтенант?

– Трябва да сме на летището в три сутринта. – Той направи пауза и после каза: – Исках да знаеш, че имам жена и две деца, Кърт. Разбрах, че няма да има начин да ги предпазя, ако заразата достигне САЩ.

– Това са три много добри причини да действаме бързо.

Остин каза, че ще се видят след няколко часа и слезе от колата пред сградата на НАМПД. Докато вървеше към кабинета си, за да вземе папката на „Пирамид”, набра номера на Дзавала, но никой не му вдигна. Не се изненада. Приятелят му се беше включил към разследващия екип и вероятно не можеше да говори. Остин му остави съобщение да му се обади веднага щом се освободи.

Кърт взе папката, после се качи на асансьора и слезе на петнайсетия етаж. Остин тръгна по един коридор, който го отведе до врата, на която пишеше „НАМПД САТ”. Той я отвори и се озова в просторно, слабоосветено помещение, в което имаше широка, извита стена с множество светещи екрани. Върху тях се виждаше информация от системите от сателити на НАМПД – сложна мрежа, събираща данни за световните океани за нуждите на учени и университети.

Ръководител на комуникационната мрежа беше един ексцентричен гений на име Джак Уилмът, който контролираше системата от сложно командно табло в центъра на стаята, заобиколено от компютри. От своя подиум, той можеше да следи всеки проект, кораб и служител на НАМПД. Джак видя Остин и по закръгленото му лице цъфна усмивка.

– Каква приятна изненада да те видя в Главното управление, Кърт.

Остин дръпна един стол и седна до таблото.

– Не ме занасяй, Джак, за секунда можеш да определиш къде се намирам. Имам нужда от услуга. Загубих контакт с Джо. Можеш ли да го откриеш?

Уилмът приглади перчема си.

– Навярно е в някой Вашингтонски будоар – казa той. Виждайки по сериозното лице на Остин, че не му е до шеги, добави: – Ще направя всичко по силите си. Какво носи?

– Като начало, предавател в корвета.

– Лесна работа! – каза Уилмът.

Той затрака по клавиатурата и секунди по-късно, екранът показа една мигаща червена звезда, върху картата на Фолс Чърч. Мястото беше изобразено в квадратче до звездата.

– Колата е в търговски център „Идън”. Вероятно е спрял да си купи виетнамска храна.

Център „Идън” беше комплекс от магазини и ресторанти, обслужващи виетнамското население на Фолс Чърч.

– Той не обича виетнамска храна – каза Остин. – Опитай да откриеш телефона му.

Уилмът проследи мобилния на Дзавала чрез GPS чипа, инсталиран в него.