Клайв Къслър - Медуза

Млад мъж в униформа на офицер от флота излезе от колата и поздрави Остин. Беше лейтенант Чарли Кейси – изгряващ млад офицер, с когото Сандекър го беше запознал на прием в Белия Дом.

– Здравей, Кърт! – каза Кейси. – Качвай се!

Остин седна на задната седалка с Чарли, а автомобилът се гмурна в обичайното за Вашингтон задръставане.

– Радвам се да те видя отново, лейтенант. Какво става?

– Много съжалявам, Кърт, но адмиралът ме помоли засега да се въздържам да отговарям на въпросите ти.

– Добре. Тогава защо поне не ми кажеш къде отиваме?

– Не ние. Въпросът е къде отиваш ти. – Кейси посочи нещо. – Ето там.

Автомобилът беше изминал само няколко пресечки от Главното управление на НАМПД, преди отново да отбие до тротоара. Остин благодари на Кейси за возенето, излезе от машината и влезе през входа на един ресторант. На неоновата табела отпред пишеше: „Егейска пещера”.

Собственикът на ресторанта, жизнерадостен грък от Наксос, на име Ставрос, спря Остин, още докато прекрачваше прага.

– Добър вечер, господин Остин! Какво става в „Рибния дом”?

Ставрос използва прякора на главното управление на НАМПД, където много от неговите редовни клиенти работеха като учени, или техници.

– Нищо интересно – отвърна Остин с лека усмивка. – Имам среща с един човек.

– Приятелят ви пристигна преди няколко минути – уведоми го Ставрос. – Настаних го на масата на адмирала.

Той поведе Остин към една ниша в задната част на ресторанта. Адмирал Сандекър често вечеряше на това място, докато беше директор на НАМПД. То предоставяше известно усамотение, но и гледка към цялото помещение. Сините стени, ограждащи масата, бяха декорирани с изображения на сепии, октоподи и други създания от кухнята на Ставрос.

Мъжът, който седеше на масата, махна на Остин, за да му покаже, че го е видял.

Кърт дръпна един стол и седна срещу Макс Кейн.

– Здравей, Док! – каза той. – Много приятна изненада.

– Шокиран съм, че успя толкова лесно да ме познаеш с тази дегизировка.

– За момент ме заблуди, Док, но после забелязах, че линията на косата ти е наклонена към десния борд.

Кейн свали гъстата черна перука от главата си. С едно замахване на китката, той я запрати като космато фрисби към най-близката маса, на която седяха двама мъже. Перуката за малко да кацне в купа със супа авголемоно. Мъжете погледнаха към Кейн, единият пъхна косматата топка под сакото на тъмния си костюм и после продължи да вечеря.

Кейн избуха в смях.

– Не гледай толкова притеснен, Кърт. Тези момчета са моите детегледачки. Те настояха да нося тази перука, когато излизам навън.

Остин се усмихна леко на Кейн, но не беше в настроение за празни приказки. През краткото време, което прекара с колоритния микробиолог, той за малко да загуби един член от своя екип, проектът „Б3” се провали, и се сражава с подводен робот на дълбочина от деветстотин метра. Кърт очакваше отговори, а не подхвърляния на перуки. Той даде знак на Ставрос, вдигайки два пръста във въздуха, а после се обърна към Кейн и го прониза със своя кораловосин поглед.

– Какво по дяволите става, Док? – попита той.

Кейн се сви на стола, сякаш някой му беше изпуснал въздуха.

– Съжалявам, Кърт, прекарах последните няколко дни с тези тъпаци в някаква тясна квартира и карах само на пица и китайска храна. Усещам, че след малко ще припадна.

Остин подаде на Кейн менюто.

– Ето го моят антидот за бързата храна. Препоръчвам ти псари плаки , риба приготвена по атински. А за разядка, дзадзики и тарамосалата .

Когато Ставрос донесе две чаши с узо, Остин поръча от вкусната риба. После вдигна чашата си и гледайки Кейн право в очите, каза:

– Да пием за откритието, което ще засегне всеки мъж, жена и дете на планетата.

– Явно Джо ти е преразказал моето предсмъртно признание.

– Спомена, че надвисналата опасност да бъдеш погребан на дъното, те е накарала да си развържеш езика.

Кейн стисна устни в хитра усмивка.

– Предполагам, че ти дължа обяснение – каза той.

– Предполагам, че да! – отвърна Остин.

Кейн отпи блажено от узото и остави чашата.

– От няколко години съм председател на една научно-изследователска група, наречена Борд на морските биолози... На кратко, БМБ – започна Кейн. – Бордът включва някои от най-блестящите умове в областта на морската биомедицина. Ние работим с Националния съвет за изследвания и информираме правителството за най-новите и обещаващи научни открития.