Клайв Къслър - Медуза

По пътеката се дочуха стъпки и няколко секунди по-късно от храсталака се показа човешка фигура. Мъжът, който беше отвлякъл Сонг Лий, включи фенер и изръмжа победоносно. Той се изненада като видя Гамей, но само за миг, защото бързо смени фенера с оръжие, насочено към гърдите ѝ.

Гамей наведе глава, втурна се напред като бик и блъсна мъжа в корема. Мускулите му бяха като каменна стена. Той я удари по главата с приклада и я повали на земята. Въпреки че беше зашеметена, тя ритна ранения му крак и го чу да крещи от болка.

Лий скочи на гърба на мъжа и го стисна, но той се отърси от нея и жената падна на земята. Азиатецът се загледа в Сонг, без да мърда, а после оръжието падна от ръката му и той се сви на пясъка, сякаш беше балон, останал без въздух. Светлината от фенера освети дървената дръжка на ножа, който стърчеше от гърдите му.

Докато Гамей помагаше на Лий да се изправи, младата азиатка погледна убития мъж.

– Никога не съм правила подобно нещо – каза тя. – Никога !

– Ще свикнеш – отвърна Гамей. – Кой беше той?

– Не знам. Появи се, докато вадех каяка от храстите, и ме удари с оръжието си. Каза, че ме е наблюдавал и че другите ще дойдат с лодка, за да ме приберат.

Гамей хвана ръката на Лий.

– Чуй! – каза тя.

От пътеката се чуваше китайска реч. Другите бяха пристигнали.

Двете жени измъкнаха каяка на Лий от тревата и го примъкнаха до водата. Китайката извади едно резервно пластмасово гребло и го подаде на Гамей. После избутаха двата каяка от брега и загребаха като луди. Намираха се на около трийсет метра от дърветата, когато върху повърхността на водата около тях проблесна светлина от фенери.

Лъчите се отразиха от лъскавите корпуси от фибростъкло. Гамей каза на Лий да се приближат към брега, където ще бъдат по-трудна мишена. Тя се сниши, очаквайки да чуе изстрели, но светлините изгаснаха.

– Връщат се за лодката си – каза Лий. – Ще минат от другата страна на острова, за да ни пресрещнат.

– Колко време им трябва, за да стигнат дотук? – попита Гамей, без да нарушава ритъма на гребане.

– Може би пет-десет минути. Какво ще правим?

– Ще гребем сякаш животът ни зависи от това... защото наистина е така.

Двете жени влагаха всичките си сили във всяко загребване и излязоха от залива, но скоро звукът от двигател на лодка наруши тишината на нощта. По водата започна бавно да се плъзга светлина от прожектор. По брега нямаше място, на което можеха да стъпят и да се скрият. Плътни, зловещи корени излизаха от гората и образуваха непреодолима преграда.

Един силует се появи пред очите им. Приближаваха изхвърлената на брега яхта. Гамей загреба към лодката и Лий я последва. Двете се качиха на борда на старото корито, издърпаха каяците след себе си и легнаха по корем на изгнилата палуба.

През процепите в корпуса, те видяха светлината от прожектора да подминава яхтата. За секунда, Гамей си позволи да прояви оптимизъм, но той бързо се стопи, след като моторната лодка промени курса си, заобиколи яхтата и се приближи. Светлината премина през пукнатините и попадна върху лицата им.

Преследвачите засипаха яхтата с дъжд от куршуми. Те не бързаха и стреляха методично куршум след куршум в старото корито. Дървени трески валяха върху двете жени. Гамей покри главата си с ръцете и започна да проклина своята глупост. Единственото, което бяха постигнали, качвайки се на старата лодка, бе да предоставят на бандитите чудесна мишена за стрелба. Беше въпрос на секунди, куршумите да ги достигнат.

Внезапно изстрелите секнаха.

Гамей очакваше нападателите да се качат на борда, но вместо това бутилка, пълна с горящ бензин, полетя във въздуха и се търкули на палубата. Огънят от коктейла „Молотов“ бързо се разпространи и забушува току пред краката им. Топлината стана непоносима. Двете жени се изправиха, предпочитайки да бъдат застреляни, вместо да изгорят. Но лодката на нападатели се отдалечаваше. Яхтата вече се беше превърнала в горяща факла.

– Скачай! – извика Гамей.

Двете жени се гмурнаха във водата и се отдалечиха с плуване от горящата развалина. Насочиха се към близката мангрова гора. Не бяха изминали и няколко метра, когато отново чуха шум от двигател и видяха светлината на прожектор.

Надеждата на Гамей се стопи. Стрелците се връщаха да ги довършат.

Лодката забави и прожекторът зашари по повърхността на водата. Най-накрая откри двете жени. Гамей очакваше, че звукът от стрелба ще е последното нещо, което ще чуе някога, но вместо това чу познат глас.