Клайв Къслър - Медуза

– Както вече казах – започна той, – Кейтлин знае повече за Триадите. Аз познавам организацията и как тя действа на улично ниво, но други хора могат да ти разкажат за лидерите ѝ.

Ю говори още пет минути за ритуалите на бандите и силовите структури, преди да погледне часовника си.

– Съжалявам, че трябва да прекъснем, Джо, но имам среща.

– Няма проблем – отвърна Дзавала. Той се надигна от стола си. – Много ти благодаря за отделеното време, Чарли. Много ми помогна.

Двамата си стиснаха ръцете и Ю звънна на охраната. Изчакаха няколко минути в коридора, преди придружителят да дойде и да заведе Дзавала до изхода.

Ю се усмихна.

– Ти събуди любопитството ми с този разказ за робота. Ще проверя тук-там и ще опитам да намеря нещо повече.

Ю си записа телефонния номер на Дзавала и му пожела успех. После се върна в кабинета си и заключи вратата. Той седна зад бюрото и с безизразно лице набра един номер от списъка в телефона си. Сигналът обиколи света няколко пъти, минавайки през поредица от филтри и отклонения, докато вече не можеше да бъде проследен.

– Докладвай, Номер 39 – каза сърдит глас.

– Току-що излезе – отвърна Ю.

– Какво знае?

– Прекалено много, за да бъдем спокойни.

Ю преразказа накратко разговора си с Дзавала.

– Това е едно щастливо съвпадение – каза гласът. – Дзавала е дребна риба. Използвай го като примамка. Искам да заловиш Остин жив и да ми го доведеш.

– Незабавно ще се заема – отвърна Ю.

Дзавала пътуваше със своя „Корвет” към главното управление на НАМПД, когато телефонът му звънна. Беше Чарли Ю.

– Здравей, Джо, отдавна не сме си говорили. Виж, открих нещо интересно за Триадата „Пирамид”.

– Доста бързо – каза Дзавала с искрена изненада в гласа. Мислеше, че Ю ще е доста муден, щом се отнася до полицейска работа.

– Извадихме късмет. На момчетата от Бюрото трябва да им вадиш думите с ченгел. Те са ме проучили щателно, но аз съм чужденец, така че все още ми нямат доверие. Както и да е, в момента тече разследване на една операция за вкарване на незаконни емигранти в страната. Разказах им за нашия разговор и те ни поканиха на среща. Така ще имаш шанс да поговориш и с други специалисти по азиатска престъпност. Може да стане интересно, ако заловят бандитите в крачка.

– Къде и кога? – попита Дзавала.

– По-късно тази вечер, от другата страна на реката. Съгласен ли си? Партньорът ти, Остин, също е поканен, ако не е зает.

– Ще го попитам и ще ти се обадя.

Дзавала затвори и побърза да се обади на Остин, за да му разкаже за поканата на Ю.

– Очаквам до няколко минути обаждане от Сандекър – отвърна Кърт. – Нямам представа какво е подготвил старият морски вълк. По-късно ще ти звънна.

– Обади се, когато се освободиш. И не позволявай на Сандекър да те задържа прекалено дълго.

– Няма шанс, приятел – каза Остин и добави нещо, което щеше да го преследва по-късно. – По дяволите, Джо, не бих искал да се забавляваш без мен.

Вторият “Щастлив час” в „Доларовия бар” беше повторение на първата говорилня. Празните приказки около масата изостриха нервите на Гамей, но тя трябваше да признае, че гибсънът беше превъзходен, а вечерята – невероятна. Менюто предлагаше прясно уловени скариди в кисела джамбалая.

Мейхю изчаka вежливо докато поднесат десерта, преди да ѝ съобщи новините.

– Дули ще ви вземе точно в девет и петнайсет утре сутринта – каза той. – Можете да тръгнете веднага след закуска. Беше ни много приятно да ни гостувате, доктор Траут. Съжаляваме, че трябва да си заминете.

Широката усмивка на Мейхю контрастираше с тъгата от предстоящото отпътуване на Гамей. Тя се питаше колко дълго ще задържи усмивката си, ако му съобщи, че иска да остане още една нощ.

– И на мен не ми се иска да тръгвам – каза тя, влизайки в роля, достойна за Етел Баримур 15. – Благодаря ви за гостоприемството и че ми позволихте да се докосна до прекрасната работа, която вие и вашият екип вършите в това кътче от рая.

Мейхю беше твърде увлечен да се преструва, за да улови прикритият сарказъм в думите ѝ. Той предложи да излязат на верандата, да пийнат и да се насладят на залеза.

Учените се събраха на групички и разговаряха тихичко. Гамей дочу един научен термин, което ѝ подсказа, че говорят за изследването, върху което работят.

До девет часа, всички от екипа вече се бяха прибрали в бунгалата си. Гамей остана сама. Тя изчака още половин час, докато всички заспят и после тръгна по пътеката към бунгалото на Сонг Лий. В прозорците не светеше.