Клайв Къслър - Медуза

Щом излезе от гората, забеляза, че каякът не е там, където го остави. Пусна раницата си на пясъка, нагази във водата и огледа цялата лагуна.

От каяка нямаше и следа.

Лий отново се върна на брега и зърна синя пластмаса в тревата. Каякът беше издърпан във високата растителност, встрани от плажа. Тя се зачуди кой и защо е направил това и нагази в тревата, за да го измъкне. Мястото беше отдалечено и тя усети тревога, че не е сама на острова.

Лий издърпваше каяка обратно във водата, когато почувства кожата по врата ѝ да настръхва. Знаеше, че това няма нищо общо с лекия ветрец. Обърна се и видя един мъж с черни слънчеви очила.

Той се беше появил безшумно от храсталака и препречваше пътя на Лий към морето. Фигурата му изглеждаше заплашителна. Суровите му азиатски черти сякаш бяха изковани с чук. Тънките му устни навяваха усещането, че не могат да бъдат разтворени в усмивка дори и с кози крак. Носеше къси панталони, а мускулите по ръцете и краката му изглеждаха способни да разбият и тухлена стена.

Това, което го правеше още по-страшен, беше оръжието в ръцете му. Цевта беше насочена право към Лий.

Въпреки уплахата, Сонг успя да попита:

– Кой сте вие?

– Аз съм призракът, който наблюдава – отговори той, без да променя изражението си.

„Що за глупост“, помисли Лий . Мъжът определено беше ненормален. Тя се опита да поеме контрол над ситуацията.

– Вие ли преместихте каяка ми? – попита тя.

Стори ѝ се, че видя леко кимване.

– Ще съм ви благодарна, ако ми помогнете да го издърпам обратно във водата.

Той се засмя и свали оръжието. Мислейки, че номерът ѝ е минал, тя се обърна, за да хване каяка.

– Доктор Лий?

Щом чу името си, тя разбра, че тази среща не е случайна. С ъгъла на окото си видя бързо движение. Мъжът беше вдигнал оръжието над главата си и го свали рязко надолу. Лий усети разкъсваща болка в задната част на главата и видя лъч бяла светлина, преди тъмнината да я погълне. Младата жена изпадна в безсъзнание още преди да падне по очи в калта.

Сградата на централното управление на ФБР, кръстена на Джон Едгар Хувър, е антитезата на пасторалния, потънал в сенки двор на Куантико. Масивната, седеметажна сграда беше направена от бетон в популярния през шейсетте архитектурен стил Брутализъм. „Хувър” още повече заприлича на крепост след терористичните нападения на 11 септември. Всички туристически обиколки бяха прекратени и около първия етаж изникнаха бариери.

Кейтлин Лайънс се беше обадила предварително, което улесни достъпа на Дзавала до светилището на ФБР. Отново му дадоха пропуск на посетител и вежлив придружител – този път сериозен млад мъж. Той умело водеше госта си из лабиринта от коридори, без да се налага да ползва карта или GPS.

Придружителят спря пред една врата без надпис и почука лекичко. Глас от другата страна на вратата се провикна да влязат. Дзавала благодари на младежа и натисна дръжката.

Кабинет, в който се озова, беше малко по-голям от сивата метална маса и столовете, които бяха разположени в средата му. По стените нямаше нищо, с изключение на една чернобяла снимка на Великата китайска стена.

Зад бюрото седеше мъж и разговаряше по телефона на китайски. Той махна на Дзавала да седне, продължи да говори още около минута, после прекрати разговора и остави слушалката. Подобно на човече на пружина, той се изправи бързо и стисна ръката на Дзавала, сякаш се опитваше да извади вода с помпа. После отново седна на стола си.

– Съжалявам, че ви накарах да чакате – каза той. – Аз съм Чарли Ю. – Мъжът се усмихна приятелски. – Моля ви, не се шегувайте с фамилното ми име. Чувал съм достатъчно „юху-та” и „ю-юкания”. Стигат ми за цял живот.

Ю беше тънък като молив мъж на около трийсет и пет години. Беше облечен в стилен лъскав сив костюм, кобалтовосиня риза и вратовръзка на сини и червени райета. Стилът му повече подхождаше на човек, който често посещава бара на хотел „Уилард”, отколкото на служител, работещ в подземията на ФБР, където консервативните сини униформи бяха задължителни. Ю говореше с нюйоркски акцент, като изреченията излизаха подобно на залпове от фотонна енергия.

– Приятно ми е да се запознаем, агент Ю. Аз съм приятелят на Кейтлин, Джо Дзавала.

– Човекът от НАМПД... Прекрасна организация, Джо. Моля, наричай ме Чарли. Кейтлин е фантастична жена и изключителен полицай. Тя спомена, че се интересуваш от Триадата „Пирамид”.

– Точно така. Тя каза, че би могъл да ми помогнеш.