Клайв Къслър - Медуза

Гамей се изкачи на малката веранда и почука на вратата, първо лекичко, а после по-силно. Никой не ѝ отговори.

Тя с изненада откри, че вратата е отключена. Влезе вътре и светна лампите. Трябваха ѝ само няколко секунди да разбере, че вътре няма никого. По нищо не личеше, че Лий е вечеряла сама в стаята. Гамей изгаси светлините и побърза да стигне до плажа. Каякът на Лий не беше под навеса.

Младата жена се зачуди какво да прави. Можеше да събуди доктор Мейхю и останалите от екипа, но като се има предвид склонността им да пазят всичко, което става на отрова, в тайна, най-вероятно щяха да я държат настрана от случващото се.

Гамей импулсивно вдигна втория каяк и го остави на пясъка.

После ѝ хрумна нещо друго и бързо се върна при навеса, за да вземе очилата за нощно виждане на Дули. Тя си ги сложи на главата, избута каяка във водата, влезе в него и загреба с всички сили.

Движеше се покрай бреговете на острова, а после се насочи към входа на залива. Изхвърлената на брега яхта изглеждаше зелена и на точки през очилата. Гамей пое направо към нея, за да се ориентира и после зави към залива с форма на фуния, който Дули ѝ беше показал по-рано същия ден.

Мангровите гори от двете му страни започнаха да се събират. В най-тясната му част, Гамей откри дървения стълб, който отбелязваше началото на пътеката между дърветата. Тя стигна до брега, излезе от каяка и тъкмо го издърпваше на плажа, когато се натъкна на раницата на Сонг Лий на пясъка.

Гамей се огледа наоколо и видя нещо да проблясва в тревата. Каякът на Лий.

Гамей се отправи към вътрешността на острова, следвайки криволичещата между дърветата пътека. В ръката си държеше дървеното гребло. Пътеката я изведе от гъстата растителност и продължи да я води между кактуси и храсталаци. Шепотът на вълните, разбиващи се в плажа, беше като фон на хора на насекомите.

С очилата за нощно виждане, Гамей вървеше бързо по пътеката, която скоро я изведе на плажа. Тя спря и се огледа. По пясъка се виждаха следи от стъпки на двама души. Подобно на хрътка, която преследва животно по миризмата му, Гамей последва стъпките зад един завой. Тя вече тичаше, но забави щом мерна жълта светлина в далечината. Съзря къща, отчасти скрита от дървета и храсти. Младата жена се приближи и видя, че светлината струи от вратата и прозореца.

Гамей се промъкна тихичко до постройката и опря гръб в стената, на няколко крачки от прозореца. Чу как мъж и жена говорят разпалено на китайски. В началото гласовете им бяха тихи, но постепенно се усилиха. Мъжът звучеше гневно, а жената изпадна в истерия.

Гамей се приближи до прозореца, вдигна очилата за нощно виждане на челото си и надникна през стъклото. Видя оскъдно обзаведена стая, осветена от туристически газови фенери.

Сонг Лий седеше на стол до кухненската маса пред един заплашително изглеждащ азиатец, облечен в къси панталони и тениска. На плота до печката лежеше автоматично оръжие. Очевидно мъжът току-що беше загубил и последната си капка търпение. Той вдигна ръка и удари Лий по лицето. Ударът я свали на земята.

Мъжът се обърна, за да вземе оръжието си и това беше голямата му грешка. Лий се изправи и грабна един кухненски нож от рафта до нея. Острието проблесна, преди да го забие в бедрото на мъжа. Той изкрещя от болка, изпусна пистолета на земята и се хвана за кървящия си крак.

Лий се изправи и хукна към вратата. Мъжът се втурна след нея с яростни крясъци, но тя беше по-бърза. Младата жена изхвърча навън и затича по плажа.

Мъжът взе оръжието си и закуцука към вратата. Като застана на прага, той изкрещя нещо на китайски, а после вдигна автомата.

Точно в този момент, Гамей излезе от сянката, вдигна греблото и с цялата си сила удари мъжа по главата. Дръжката се пречупи като суха вейка, а мъжът се срина на земята и затисна оръжието с тялото си.

Гамей се надяваше, че от удара е изпаднал в безсъзнание, но скоро той простена и се размърдва.

Тя свали очилата и се затича по плажа. Видя Лий да бяга на няколкостотин метра пред нея и я извика по име. Китайката спря и се обърна, за да види кой я преследва. Стискаше ножа в ръката си, готова да се отбранява.

Гамей свали очилата от главата си.

– Аз съм... Доктор Траут!

– Докторе... Какво правите тук?

– Проследих те.

Гамей погледна назад към къщата.

– Нямаме време за разговори – каза тя. – Забавих приятеля ти, но само за малко.

Гамей хвърли безполезното гребло и двете с Лий побягнаха по плажа. В бързината пропуснаха отклонението на пътеката, което водеше до другата страна на острова и трябваше да се върнат. Но Гамей тръгна напред и след няколко минути вече бяха при залива. Тя помоли Лий да ѝ помогне да измъкнат каяка от тревата.