Клайв Къслър - Медуза

– Гамей – извика Пол Траут, – ти ли си?

Тя спря да плува и вдигна едната си ръка във въздуха. Лодката се приближи, застана до тях и тя видя как дългите ръце на Пол Траут се протягат към нея, за да я издърпат.

15Американска театрална актриса, игралана Бродуей през първата половина на ХХ век.

Дзавала паркира корвета си пред търговския център „Идън” във Фолс Чърч, Вирджиния, както го беше инструктирал Чарли Ю. Китайският агент чакаше Дзавала близо до часовниковата кула в един черен „Форд Краун Виктория” с правителствени номера. Той свали стъклото на прозореца.

– Къде е приятелят ти, Остин?

– Забави се – отвърна Дзавала. – По-късно ще се присъедини към нас. А може и да го почакаме.

Ю се намръщи, вдигна показалец, за да покаже на Джо, че трябва да изчака и вдигна прозореца. Дзавала видя как устните му се движат и предположи, че говори по безжична „Блутут” слушалка. След малко прозорецът отново се свали.

– Момчетата, които подготвят засадата, казаха да отидем сега. После можеш да се обадиш на Остин и да му кажеш къде си. Качвай се!

На Дзавала не му хареса идеята да остави безценния си корвет на обществен паркинг, но вдигна гюрука, заключи вратите и седна на седалката до шофьора. Ю напусна паркинга, мина покрай „Седемте ъгъла”, насочи се към булевард „Уилсън” и след няколко километра забави, за да поеме по една странична отбивка. Не след дълго, двамата стигнаха до индустриален парк с внушителни сгради от метал и бетон. С изключение на кехлибарените охранителни светлини над вратите пред рампите за разтоварване, комплексът беше тъмен и привидно изоставен.

Дзавала очакваше Ю да отбие и да паркира, за да отидат пеша до мястото за следене. Ю намали скоростта и изведнъж, без да спира, завъртя волана рязко надясно и ускори през отворена врата с надпис: „Успех – Фабрика за курабийки с късметче“.

Ю продължи да натиска педала на газта, заобиколи сградата с рязък завой и насочи колата към входа на някакъв паркинг. Докато автомобилът летеше към големия черен квадрат, Дзавала се подготви за удар, но фаровете осветиха почти напълно отворена врата. Ю най-накрая натисна спирачките, задницата на колата поднесе и се заби в стена от картонени кашони.

Решетката на машината се удари със силен, хрущящ звук. Кашоните се отвориха, разпръсквайки по капака десетки курабийки с късметчета в прозрачни пликчета.

Въздушните възглавници експлоадираха и омекотиха удара.

Дзавала си пое дъх, а после се пресегна и разкопча колана си. След като отмести въздушната възглавница, той видя, че Ю вече не е на шофьорската седалка. Излизането на Дзавала от колата не беше много грациозно и той падна на едно коляно. Джо трудно палеше, но докато се изправи, вече искаше да откъсне главата на Ю.

Лампите над главата му се включиха. Чарли Ю не се виждаше никъде, но Дзавала не беше сам.

Беше заобиколен от няколко азиатци, облечени в черни анцузи. Те носеха автоматични оръжия, които сочеха към гърдите му. Най-близкият до Дзавала мъж го бутна в корема с дулото на оръжието си.

– Тръгвай! – заповяда той.

Остин прелисти последната страница от внушителното досие на компанията „Пирамид Трейдинг”, облегна се на стола и разтърка очите си. Картината, която досието представи, беше на огромна корпорация, която не зачита човешкия живот. „Пирамид” бе произвела над триста вредни продукта. Изнасяла е развалена риба, смъртоносна храна за домашни любимци и опасни автомобилни гуми. Също така отровни пасти за зъби, бонбони, витамини и лекарства. След силен международен натиск, китайското правителство трябвало да признае, че има проблем с „Пирамид” и обещало да намери решение. Но нищо от това, което Остин прочете, не можеше да обясни защо „Пирамид” ще се захване с Кейн и неговия проект.

Кърт се приближи до прозореца и загледа светлините на Вашингтон, сякаш щяха да се съберат в една кристална топка, която може да отговори на множеството въпроси в главата му. Телефонът звънна и Остин вдигна слушалката. От другата страна на линията се дочу гласът на адмирал Сандекър, който както винаги звучеше авторитетно и делово.

– Кърт! Искам те отпред след пет минути!

Сандекър затвори, без да дава повече обяснения.

Остин прибра папката на „Пирамид” в чекмеджето на бюрото си, после изгаси лампите и се насочи към асансьора. Точно пет минути по-късно, той излезе през предната врата на главното управление на НАМПД. В същия момент тъмносин „Шевролет Събърбън” спря до тротоара.